Засега Анатолий беше доволен от плана си. Беше доста по-изобретателен от този на баща му. Идеята да накара един от италианските им сътрудници да се обади и да поръча още материали за художествената галерия му беше дошла по време на полета. Естествено, италианците мислеха, че всичко е съгласувано с баща му, и не задаваха никакви въпроси.
Така щеше да е доста по-забавно.
Добре, старецът може би щеше да се ядоса, че е променил една-две незначителни подробности от плана, но това щеше да е без значение, след като получеше каквото иска. Нали и баща му бе вършил доста налудничави неща в миналото? Анатолий познаваше много добре легендата за най-коравия кучи син, живял някога. Той искаше единствено да е достоен за него, нищо повече. И в същото време да се забавлява.
Анатолий се усмихваше леко, докато с Гурко незабелязано приближаваха спорещите италианци в гръб. Той кимна на шофьора на пикапа. Казваше се Роко Маси и беше един от хората им тук. Анатолий не беше съвсем сигурен, но си мислеше, че шефът на Маси е приятел на баща му. Имената на останалите бяха Беломо, Гароне, Сканети и Карачоло. Анатолий не можеше да ги запомни. Все пак им имаше доверие, макар и не колкото на своите хора. Гурко, разбира се, после Риков, Петрович, Туркин. Само Петрович говореше прилично италиански. Риков като че ли не говореше нищо. Анатолий обаче не ги беше подбрал заради езиковите им умения. Това бяха най-закоравелите, зли, гадни типове, които можеха да се намерят в Русия. Освен стареца, разбира се.
Анатолий мушна ръка под якето си и измъкна автоматичен пистолет с дълъг заглушител. Без да спре и за миг, вдигна оръжието и пръсна главата на Бепе от упор.
На открито заглушеният изстрел прозвуча като пляскане с ръце.
Бепе се свлече на колене и падна на гърдите си.
Преди Мауро да успее да реагира, Спартак Гурко извади пистолет от кобура под якето си, а Роко Маси измъкна своя от колана си отзад. Куршумът на Гурко улучи Кармин между очите. Мауро беше прострелян в гърдите. Кармин умря веднага и тялото му падна върху Бепе. Кръвта им се смеси на пътя.
Мауро не умря веднага. С агонизиращо пъшкане запълзя към вана, като че ли там го чакаше някакво чудодейно спасение. Роко Маси се канеше да го довърши, но Анатолий поклати глава и направи рязък жест.
— Остави на мен.
Италианският му беше примитивен, но предупреждението в гласа му беше повече от ясно.
Той пристъпи до умиращия и го преобърна с върха на скъпия си ботуш от крокодилска кожа. Вторачи се в него за миг, докато кръвта бликаше от раната на гърдите му, после вдигна десния си крак, усмихна се и заби подметката си в гърлото на Мауро. Смачка трахеята му, все едно беше хлебарка. От устата на Мауро бликна кръв, после очите му се обърнаха нагоре и той умря.
На пътя все още нямаше жива душа. Останалите мъже слязоха от двете коли и бързо разчистиха труповете. Италианците и руснаците почти не разговаряха помежду си, но действаха заедно ефективно и енергично. Сложиха труповете в найлонови чували и ги качиха в пикапа, хвърлиха пръст върху локвите кръв на пътя и за по-малко от две минути от убийствата не остана никаква следа. Прехвърлиха четири пълни сака от аудито във вана, Анатолий и Гурко се качиха отзад заедно с Риков, Туркин и Сканети. Роко Маси седна зад волана, а до него се настаниха Беломо и Гароне. Карачоло и Петрович се качиха в нисана и джипа. Затръшнаха вратите и кавалкадата потегли.
Точно седем минути след като засякоха вана, той отново се движеше към местоназначението си. Щяха да спрат по пътя за последен инструктаж, за да е сигурно, че всички знаят какво точно трябва да направят, и да почакат, докато настъпи моментът да действат.
8
Бен Хоуп обичаше плажовете. Не онези, които от май до септември са пълни с изгорели от слънцето тела, каквито има навсякъде из Европа, а усамотените, безлюдни места, където човек можеше да поседи и да остане насаме с мислите си. След обяда той направи дълга разходка по брега с обувките си в ръка. Остави вълните да се плискат в босите му крака. Засенчи очи с длан и погледна през залива Гаета — най-близката суша на запад беше Сардиния.