Внушителната къща гъмжеше от хора. В единия ъгъл на огромна зала свиреше традиционен джаз оркестър, хората танцуваха, пиеха шампанско. Брук не забеляза сред гостите да има някой, който да не е борсов играч, известен адвокат, банкер милиардер или пиар гуру. Тя искаше единствено да прекара малко време насаме със сестра си, но Фийби беше заета със задълженията си на домакиня и двете едва успяха да разменят няколко думи, преди шампанското да замае Брук. Тя реши да отиде в кухнята, за да пийне вода.
Както можеше да се очаква, кухнята беше огромна. Скъпи дървени плотове и всички съществуващи кухненски уреди въпреки факта, че Фийби и Маршъл се хранеха навън почти всяка вечер. Но да се открие нещо толкова просто като чаша за вода се оказа сериозен проблем. Докато търсеше в поредния шкаф, тя чу вратата на кухнята да се отваря. Обърна се и видя Маршъл. Усмихваше й се. Затвори вратата, за да изолира шума от партито и оркестъра. Приближи се и се подпря на плота, без да сваля очи от нея. Стори й се, че е твърде близо, но тогава не помисли повече затова.
— Търсех чаша за вода.
Той посочи.
— Ето там. А в хладилника има минерална вода — добави той, когато тя извади чаша и тръгна към чешмата, за да я напълни.
— Хубаво парти — каза тя, отиде до хладилника и извади студената вода. Отпи малко, после погледна към Маршъл и видя, че се е приближил още малко. Дали не си въобразяваше?
— Радвам се, че успя да дойдеш — каза той. — Доста време не сме те виждали, Брук. Още ли пътуваш до Франция, за да преподаваш на онова място… как се казваше?
— „Льо Вал“ — кимна тя. — По-често, отколкото преди.
Усмивката на Маршъл леко помръкна.
— Предполагам, още се срещаш с онзи войник?
— Бен не е войник.
— Както и да е. Радвам се, че те виждам отново, Брук — повтори той. — Тази вечер нямаше да е същата без теб.
— Не бъди глупав. Тази вечер е за теб и Фийби. Наистина се радвам за двама ви.
— Казах го сериозно.
— Благодаря. Много мило от твоя страна.
Продължиха да разговарят още малко. Брук забеляза, че лицето на Маршъл е леко зачервено. Отдаде го на шампанското. Докато изведнъж той не доби мрачен вид и не изостави празните приказки.
— Наистина го казах сериозно — изтърси той. — Нямах търпение да те видя отново. Не можех да мисля за нищо друго през последните няколко седмици. По-точно, за някой друг — натърти той многозначително.
— Маршъл? Пиян ли си? Не бива да говориш така.
— Ожених се не за сестрата, за която трябваше. Сега си давам сметка за това.
— Май пиенето ти е дошло много. Нека ти направя кафе.
— Не съм пиян! — възрази той и се приближи още повече към нея. Принуди я да отстъпи. — Мисля за теб през цялото време. Не мога да се концентрирам върху работата си. Не мога да спя нощем. Обичам те, Брук.
Напрежението в гласа му я плашеше. Тъкмо отвори уста, за да му изкрещи да престане и да се махне, когато вратата на кухнята се отвори и влезе Фийби. Маршъл моментално се отдръпна от Брук и се облегна на ръба на масата. Опитваше се да се държи нормално.
Фийби сякаш не забеляза нищо.
— Ето къде сте — каза тя весело. — Чудех се къде изчезнахте.
— Дойдох за глътка вода — обясни Брук.
Сърцето й биеше учестено, държеше чашата, сякаш за да представи доказателство. Защо, по дяволите, се чувстваше така, сякаш трябваше да се оправдава? Ядосваше се на себе си, но още повече на Маршъл, задето я бе поставил в тази ситуация. Фактът, че бе прикрила всичко така добре, я караше да се чувства като съучастник.
Маршъл излезе веднага, защото изведнъж реши, че трябва да се погрижи за гостите. Брук преглъщаше с усилие, докато говореше със сестра си, все едно че нищо не се бе случило. След още двайсет минути тя се извини и се прибра вкъщи объркана и разстроена.
Една сутрин през седмицата след партито Брук се прибираше с колата си от работа, когато й се обади Фийби развълнувана и настоя да се видят същия ден. Срещнаха се в кафене на „Пикадили“. Брук веднага разбра, че нещо не е наред. Сестра й изведнъж й се стори доста по-възрастна за нейните трийсет и осем години, изпита и измъчена. След като изяде повече еклери от обикновено, тя най-накрая изплю камъчето:
— Маршъл има любовница.
— Какво?
— Сигурна съм.
— Защо си сигурна?
— Престана да ми обръща каквото и да било внимание. Прибира се късно. Станал е раздразнителен и неспокоен.