— Добре, Антонио — изправи се Бен. — Вярвам ти. Ще запазиш останалото за ченгетата. Сега е време да поспиш.
Замахна с брадвата и стовари плоската й страна върху черепа му. Не беше достатъчно силно, за да го убие, и едва ли щеше да му причини трайно увреждане, но известно време нямаше да мисли за осакатената си ръка.
Бен пристъпи към другия, който започваше да идва на себе си. Приятни сънища, Бруно. Фрас. Бен остави брадвата, претърси и двамата и намери две еднакви радиостанции. Захвърли едната и огледа другата. Високочестотна „Моторола“. Професионално устройство с много бутони. Бен запомни на кой канал е настроена, после я пусна на търсене, за да открие полицейска честота. Карабинерите, които формално бяха част от армията, използваха засекретени честоти, които не можеха да се хванат с цивилно устройство, но след минута той попадна на канал, който, изглежда, беше на общинската полиция. Италианските общински ченгета не бяха военизирани и се занимаваха предимно с регулиране на трафика, сваляне на котки от дървета, опазване на реда и други подобни, но за момента щяха да свършат чудесна работа.
Поне Бен така се надяваше. С максимално спокоен глас той тихо обясни на стреснатия оператор от другата страна, че тежковъоръжени бандити са завладели академия „Джордани“ край Априлия, че са взели заложници и са готови да убиват. Повтори последното още веднъж, бавно и отчетливо.
— Не е фалшива тревога. Стрелят по хора. Трябва да уведомите най-близкото подразделение на карабинерите и да изпратите тук възможно повече хора за…
Не успя да каже нищо повече, защото радиостанцията запращя и връзката прекъсна. Можеше само да се надява общинските ченгета да не помислят сигнала за тъпа шега и да уведомят карабинерите. Намираше се в Италия. Не знаеше доколко ефективна е системата им. Докато се задействат, щеше да бъде сам.
Силвестри грабна бързо клавиатурата от Корсини, който се свлече на стола и заплака открито от ужас и чувство за вина. След секунда и вторият код беше въведен и приет от компютъра. Анатолий бутна клавиатурата към Пиетро де Крешенцо и се ухили.
Графът си пое дълбоко въздух, изгледа руснака със зачервени очи и с дългите си аристократични пръсти въведе последния код, необходим за дезактивиране на вторичната алармена система. Ръката му трепна над клавиша „ентър“. След като го натиснеше, щеше да даде възможност на бандата безмилостни главорези да отмъкнат всички съкровища от галерията. Да даде в ръцете на хора като тези колекция, съдържаща най-доброто от човешките културни постижения в продължение на пет века. Нямаше да се чувства по-зле, ако го бяха принудили да изстреля ядрена ракета.
Той натисна клавиша. Лекото щракване му прозвуча като удар на съдбата. Наведе глава, затвори очи. Когато отново погледна, на дисплея пишеше „АЛАРМАТА ДЕЗАКТИВИРАНА“.
— Ето — простена Де Крешенцо. — Готово е. Вземете каквото искате.
— Още не сме приключили — отвърна Анатолий.
18
Бен завлече безчувственото тяло на Сканети през учебната зала до терасата, като остави кървава следа от ръката му. Вдигна го и го преметна върху парапета, така че и най-малкото побутване да го събори долу. Направи същото и с другия, после се върна в коридора, размота още малко маркуч и го отряза. Излезе на терасата и завърза единия край на маркуча за глезените им. Прецени височината до земята, намали я с около три метра и завърза другия край на маркуча за парапета на терасата. После бутна и двамата надолу. Те полетяха като най-спокойните бънджи скачачи на света и заподскачаха от еластичността на маркуча.
Бен погледна двете люлеещи се тела. Бяха безпомощни. Преметна един от автоматите им през рамо, взе пълнителя от другия и го мушна в задния си джоб. Хвърли през терасата празното оръжие и втората радиостанция и излезе.
Автоматът на Анатолий се стовари върху стъклото, което пазеше графиката на Гоя, и се разхвърчаха стъкла. Разчисти с цевта останалите остри ръбове, после метна автомата през рамо и посегна с две ръце да свали дървената рамка. Дръпна и откачи картината. Стана лесно. Никакви аларми. Никакви защитни механизми. Засмя се. Графиката беше негова.
Както и всичко останало, което успееше да изнесе. Старецът му може да е изкуфял, но той, Анатолий, не беше.
Върна се в стаята, притиснал Гоя към гърдите си. Роко Маси си играеше с радиостанцията и се мръщеше под маската.