Анатолий го изгледа ледено.
— Ти също върви с тях. И ти — тросна се той на Гароне.
Четиримата се спогледаха, после тръгнаха към изхода на галерията. Останаха само Анатолий и Спартак Гурко. Страхът на заложниците осезателно се засили.
— Спартак, остани тук и се погрижи тези боклуци да стоят кротко — каза Анатолий. — Дай ми ножа си.
Гурко извади ножа от колана си и му го подхвърли.
— Къде отиваш?
— Дойдох в Италия да се позабавлявам. Сега ще направя точно това.
Анатолий отиде при заложниците. Тийнейджърката, на която беше хвърлил око, сега седеше при родителите си, следеше всяко негово движение и не смееше да издаде звук. Той се приближи и я сграбчи за ръката. Лицето й се изкриви от ужас и тя изхлипа.
— Да намерим някое уединено местенце, за да се опознаем по-добре — каза той и я дръпна, за да се изправи.
Майката на момичето започна да пищи и отчаяно се вкопчи в дъщеря си. Гурко я изрита силно в гърдите и насочи оръжието си към бащата, сякаш го подканяше: „Хайде, достави ми това удоволствие!“. Другите заложници бяха притихнали, с изключение на Донатела, която промърмори нещо, докато гледаше втренчено двамата руснаци.
— Може би, като свърша с тази кучка, ще се върна за другата. — Анатолий се засмя.
Устните на Гурко едва помръднаха. Анатолий дръпна момичето настрани от другите и го поведе, докато то пищеше и се съпротивляваше.
Маси и Гароне тръгнаха нагоре по задното стълбище, което се използваше при пожар, а Риков и Туркин тръгнаха по главното. На площадката видяха трупа на стареца, чиято кръв се беше просмукала в мокета и беше образувала голямо петно. Прескочиха го, като че ли беше умряло животно, и тръгнаха по коридора. Отваряха с ритници вратите по пътя си, готови да надупчат всичко, което мърда. Натъкнаха се на стаи с кофи и метли, учебни зали, ателиета. Празни.
Минаха през метална врата, спуснаха се по няколко стъпала и попаднаха в нещо като секция по керамика. От двете страни на коридора имаше две големи ателиета. Едното беше пълно с витрини с подредени в тях вази и глинени съдове и дълги плотове с инструменти и материали. В другото ателие имаше редица мощни пещи от стомана със здраво затварящи се врати и изолация, която да предпазва околните повърхности от високата температура. Дебели димоотводи бяха вкопани в обезцветената от горещината стена.
Руснаците се огледаха бързо, колкото да се уверят, че никой не се крие под маса или в шкаф. После, точно се канеха да излязат, когато чуха глас:
— Ей!
Обърнаха се.
20
Бен често се бе чудил дали от празна пластмасова бутилка би се получил импровизиран заглушител. Сега му се удаваше възможност да го провери на практика. Намери еднолитрова пластмасова бутилка от пепси в кошче за боклук. Залепи я с малко лепенка за цевта на оръжието. Прицели се ниско към пода от вратата на ателието и пусна кратък откос приглушени изстрели. Двамата мъже изпуснаха оръжията си и паднаха на пода, стиснали стъпалата си.
Бен захвърли пръсналия се остатък от пластмасовата бутилка и застана до тях.
— Не е лошо, нали? — изсъска той и изрита настрани оръжията им.
Единият от двамата изля водопад ругатни на руски. Бен го накара да млъкне с ритник в гърлото, който го просна по гръб. Удари другия с автомата си и в стаята настъпи тишина.
Бен клекна до тях, провери дали нямат скрити оръжия и взе радиостанциите им. Стана и отвори вратата на най-близката пещ. Вътрешността беше черна, с метални рафтове като на домашна готварска печка, само че много по-големи. Той ги измъкна и ги захвърли настрана. В пещта имаше предостатъчно място и за двамата, стига да не очакваха комфорт. Бен ги натика вътре, срита краката им, за да не пречат на вратата, затръшна я и щракна резето.
Отстрани имаше табло с голям червен бутон и термостат. Разбира се, той не беше зъл човек и те имаха късмет, че той не смяташе да ги изпече като пуйки.
Освен, разбира се, ако не се окажеше, че са извършили още злини долу. Тогава щеше да се върне и да им стане горещо.
Бен прекрачи прага, озърна се вляво и вдясно, ослушва се в продължение на няколко секунди, после пое безшумно по коридора. От ченгетата все още нямаше и следа. Може би обаче, ако поддържаше елемента изненада и неутрализираше по един-двама от тях, той щеше да се справи сам със ситуацията.
Планът му рухна, защото когато сви зад ъгъла, едва не се сблъска с още двама маскирани бандити. Единият беше гигант — напомняше мастиф. Стискаше щурмови автомат AR-15 с два пълнителя за по трийсет и два патрона всеки. Другият имаше вид на помияр от автомобилно гробище и държеше късоцевна пушка.