За момент погледите им се срещнаха. В този кратък миг Бен забеляза, че очите му са с различен цвят — дясното е тъмнокафяво, а лявото — лешниково. Дребна аномалия, на която повечето хора не биха обърнали внимание, но Бен дотолкова беше свикнал да забелязва физическите подробности при всяка ситуация, в която попадаше, че я видя веднага.
Нямаше време обаче да мисли за това, защото през следващата половин секунда едрият оголи зъби в грозна гримаса и стисна карабината си. Цевта заблестя и трясъкът на автоматичния огън прогони всякакви мисли. Бен вече летеше във въздуха, за да избегне огнената диря, която го следваше на сантиметри.
Анатолий Шиков ценеше уединението. Би могъл да събори момичето в галерията и да приключи още там, но не искаше Спартак Гурко и останалите да го гледат. Щеше да е варварско. Затова той повлече съпротивляващото се момиче по остъкления коридор към старата част на академията, за да потърси удобно място. Видя отворена врата и стаята зад нея му се стори подходяща. Стените бяха покрити с рафтове със стари книги, мебелите бяха луксозни, мокетът — мек. Имаше елегантна мраморна камина, а в единия ъгъл — плюшено канапе. Анатолий стовари момичето върху него. То махна кичурите коса от лицето си и се вторачи в него. Той свали маската. Ножът на Гурко беше в другата му ръка.
— Името ми е Анатолий — каза той доколкото можа на италиански. — А ти как се казваш?
21
Светът изригна в невъобразим трясък. Бен падна на рамо и се претърколи два пъти, докато куршумите и отломките се сипеха около него. Отвори с ритник метална врата към аварийното стълбище. Пропълзя през нея. Видя покрити с лъскави плочки стъпала, които се спускаха надолу.
След миг двамата въоръжени отвориха с ритници вратата. Бен полетя надолу по стъпалата. Изстрелите от ловната пушка отекнаха тежко в тясното пространство. Парчета от счупено стъкло се посипаха върху Бен. Той стигна до долната площадка и от легнало положение започна да стреля назад. Първите изстрели улучиха мъжа с ловната пушка в гърдите и коленете му се огънаха.
Първият убит. Бен не искаше да е така, но понякога човек няма избор. Мъртвият се изтъркаля по стълбите под силата на тежестта си и спря върху Бен. От удара дробовете му останаха без въздух. Едрият се разкрачи леко и насочи карабината си към долната площадка. Бен беше наясно, че тези куршуми преминават безпроблемно през врати, подсилено стъкло, дори през зидария. Едно човешко тяло почти нямаше да убие скоростта им. Той насочи оръжието си над рамото на трупа и натисна спусъка.
Не последва нищо.
Проблемът с малките автоматични оръжия е, че изстрелват куршумите за броени секунди. Двайсетте патрона от пълнителя бяха излетели за миг. По-лошото бе, че резервният пълнител, който беше мушнал в джоба на джинсите си, беше паднал на стъпалата. Видя го някъде по средата между себе си и горната площадка. Нямаше време.
Обаче не само оръжието на Бен беше останало без патрони. Едрият изруга и смени пълнителя. Преди да успее да вкара куршум в цевта и да засипе стълбището с олово, Бен се измъкна изпод трупа на колегата му и полетя надолу по стълбите. Мина завоя, преди едрият да го хване отново на мушка. Куршумите дупчеха стената там, където е бил преди секунда. На долния етаж Бен видя две метални врати. Взе решението за част от секундата и скочи към едната. Молеше се да не се окаже склад за кофи и метли.
Не беше това. Пред него изникна тъмен коридор. Преди бандитът горе да разбере какво е направил, Бен затръшна вратата и хукна по коридора. Мина през още една врата, после попадна на разклонение и тръгна надясно.
Докато тичаше, Бен започна да се ориентира. Намираше се на приземния етаж и вероятно беше слязъл оттам, откъдето се бяха качили горе двамата, които бе затворил в пещта. Другите двама вероятно бяха минали от другата страна, за да го хванат като в клещи.
Сега, след като се отърва от едрия, Бен се движеше по-предпазливо и бавно. Продължи напред, докато не стигна централното фоайе. Вляво беше подножието на главното стълбище, вдясно — началото на остъкления коридор към галерията.
Спря и се ослуша. Може би вече всички бяха мъртви, а бандитите се бяха измъкнали? Или може би го наблюдаваха на охранителните камери и го чакаха да се появи на определено място, за да го надупчат с куршуми?