Ларио се канеше да отговори нещо, но телефонът на бюрото му иззвъня.
— Извинете. — Вдигна слушалката. — Ларио.
Докато слушаше, лицето му се намръщи. Отпусна се на стола и прокара пръсти през косата си. Очевидно новината беше лоша.
— Ще се оправи ли Страда? — попита Ларио на италиански.
Бен изтръпна, когато чу името. Челото на Ларио се сбърчи още повече.
— Жалко. Да загуби семейството си и после… Да, добре. Благодаря, че се обади.
Остави слушалката, въздъхна дълбоко и разтри лицето си с длан.
— Страда — каза Бен. — Фабио Страда?
Ларио го изгледа изненадано.
— Познавате ли го?
— Запознах се с жена му Донатела и сина им Джани в галерията. — Не беше лесно да произнесе имената. — Какво се е случило?
— Фабио Страда е катастрофирал сериозно. Прибирал се от работа, когато му се обадила сестра му и му съобщила за смъртта на жена му и сина му. — Ларио се намръщи. — Una isterica. Истерична жена. Не е трябвало да постъпва така. Страда бил дотолкова потресен от новината, че изгубил управлението на колата. — Ларио поклати глава. — Слава богу, не е ранен много тежко. Закарали са го в болницата, в която бяхте и вие.
25
В момента, в който се качи на шогуна, Бен разбра, че ченгетата са претърсили джипа сантиметър по сантиметър. Дребните признаци, които само професионалист можеше да разпознае — мазните отпечатъци по цялото табло, опаковката от бонбон на пода отзад, разхлабените каишки на старата му армейска чанта. Коженото му яке пак беше на предната седалка, само че сега беше сгънато прекалено грижливо, а онзи, който беше проверявал съдържанието на портфейла му, не го беше върнал в същия джоб. Поне не бяха успели да загубят билета му за самолета и не бяха пипали дебелата пачка банкноти, които обичаше да носи, вместо да използва карти. Седалката на шофьора беше преместена като за човек с къси като на мандрил крака. Намести я удобно, включи двигателя и подкара към изхода на вътрешния двор. Охраната му махна сдържано да излиза.
Нощта беше топла и Бен спусна стъклото. Чувстваше се уморен. Беше късно, но в Рим никога не беше късно да си намериш хотел. Искаше единствено да се отпусне в легло, да затвори очи и да заличи от паметта си последните няколко часа, ако можеше завинаги.
Под светлината на улична лампа той видя трима души да се въртят около паркирано рено еспас. Двама мъже, единият небръснат, с щръкнала коса и шарена риза, другият — набит, с джинсово яке, разговаряха с висока брюнетка. Мъжете пушеха. Сигурно си разказваха вицове, защото смехът на жената се чуваше през улицата.
Когато Бен излезе от полицията и порталът се затвори след него, той видя, че набитият се взира през отворения прозорец на джипа му. Изглежда, го позна, защото потупа жената по рамото и промърмори нещо на италиански. Жената и другият се обърнаха и го изгледаха. После мъжът с щръкналата коса смачка бързо цигарата си с крак, мушна глава в колата и извади телевизионна камера, която сложи на рамо като гранатомет. Другият постави на ушите си слушалки и грабна микрофон. Тримата изскочиха на улицата пред приближаващия джип, така че се наложи Бен да спре рязко, за да не ги удари. Жената вдигна ръка.
— Извинете! — извика тя на английски. — Синьор Хоуп? Силвана Лученци, Теледжорнале Уно. Новини.
Бен изруга под нос. Способността на Ларио да пази тайна явно не бе по-добра от уменията му да спасява заложници. Той им направи знак с ръка да освободят пътя, но те стояха пред колата и не го пускаха. Операторът с щръкналата коса насочи камерата към Бен, а жената изтича до отворения прозорец с хищната усмивка, с която амбициозните репортери следват горещата новина, която са надушили.
— Синьор Хоуп, вие сте героят на грабежа в галерията. Ще ми дадете ли интервю?
Ръката й с дълги розови нокти хвана вратата на джипа. Тя не спираше да подтичва отстрани, докато Бен се мъчеше да се измъкне от клопката, без да мине през краката им. Само това му липсваше — Героят от художествената галерия осакатява телевизионна репортерка.
— Бъркате ме с някого — каза Бен. — Хюго Брауншвайгер, аташе към американското посолство.
— Как се чувствахте пред лицето на смъртта, синьор Хоуп? — попита тя.
Явно нямаше да я заблуди. Бен видя как обективът на камерата се насочва към него, за да заснеме отговора. Той натисна бутона за стъклото и жената дръпна ръката си. Той настъпи педала на газта, двигателят изрева, тримата отскочиха и джипът се понесе по улицата. Бен видя в огледалото как Силвана Лученци направи разочарована физиономия и размахва ръце пред колегите си.