Улиците на Рим никога не спят. Бен не се поддаде на очарованието на величествените гледки по пътя си — Колизеума или Виа Фори Империали. Много от кафенетата все още работеха и в тях седяха хора и пиеха. Влюбени се разхождаха за ръка, профучаваха спортни коли, буйни младежи форсираха мотоциклети, за да впечатлят момичетата. След няколко неуспешни опита Бен най-накрая намери приличен хотел със свободни стаи недалеч от Пиаца Венеция и уморено внесе багажа си. В началото жената на рецепцията не прояви интерес към него. После се вгледа по-внимателно, намръщи се и наклони глава.
О, не! — помисли си Бен. — Само не това!
С разширени от възбуда очи жената извика колежките си. След секунди се събраха цяла група жени, които го оглеждаха, като че ли е кацнал от Юпитер. Дали наистина бе онзи, когото току-що показаха по телевизията? Онзи, който бе помогнал на полицията да се спасят заложниците от маскираните похитители? Истински герой. Какво ставаше с този свят? Как един обикновен човек би могъл да оцелее без хора като него?
Ангел, каза най-възрастната жена, която го гледаше с обожание. Siete un angelo.
Бен се измъкна възможно най-учтиво и бързо, преди някоя от тях да му е предложила брак, и се качи с асансьора до третия етаж. Стаята беше малка, но уютна. Бен остави нещата си на едно кресло, свали възмалката риза, която му беше дал Ларио, и облече нова, памучна, от багажа си. Изгаси лампата и легна на леглото. Затвори очи и се обърна на една страна. Почувства нещо твърдо в джоба на панталона си. Телефонът. Седна и го извади. Опита се да го включи, но не последва нищо заради пукнатия дисплей и хлътналата клавиатура. Вероятно се беше счупил при падането му по стълбата.
Още едно напомняне за случилото се през деня, от което нямаше нужда. Беше невъзможно да прогони преживяното от ума си. Захвърли счупения телефон. Виеше му се свят от умора, но знаеше, че няма да може да заспи.
В минибара имаше две малки шишенца уиски. Беше по-добре от нищо. Изля ги в чаша, взе цигарите и запалката си и се надвеси над прозореца, за да се любува на светлините, нощния трафик и осветените в златно сгради из целия град. Изпи силния алкохол прекалено бързо и му се прииска още, после си каза: по-добре, че в стаята няма повече — би могъл да изпие и литър. Продължи да пуши и да гледа през прозореца. Когато най-накрая се поуспокои и беше готов да поспи, беше вече четири часът и над седемте хълма на Рим просветляваше.
26
Грузия
Пистата напомняше дълъг прав език от бетон, минаващ по средата на плитка долина в имението на Шиков. Беше празна, ако не се брояха черното хъмви с черни стъкла и двамата мъже. Единият седеше зад волана на тежката машина, вперил празен поглед в пространството. Не беше негова работа да се тревожи кого посрещаха тук и защо.
Другият имаше сериозни причини да се тревожи. Юрий Майски стоеше на няколко метра от хъмвито, загледан на запад. Покритите със сняг планини изглеждаха свежи и чисти на фона на синьото небе, но той не беше дошъл тук, за да се любува на пейзажа.
Майски беше работил за чичо си близо двайсет и пет години и отдавна не хранеше никакви илюзии относно естеството на неговия бизнес. Беше напоен с кръв. Ако беше религиозен, щеше да е осъден да гори в ада.
Преди четиринайсет месеца обаче нещата се промениха. Беше едно от онези неочаквани събития, които можеха коренно да променят живота на човек.
По време на пътуване до Москва по работа в празния бар на хотела една вечер той се запозна с Лейла. Тя беше търговски представител от Киев, пристигнала в Москва за някаква конференция. Пиха по едно питие, последвано от още две. Прекараната заедно нощ се превърна в седмица. Два месеца по-късно двамата се ожениха и Лейла се премести в Грузия при него. Беше й казал, че чичо му работи за правителството.
След година Лейла роди малката Аня. Денят, в който пое в ръце дъщеричката си, беше най-щастливият в живота на Майски.
С отговорностите на бащинството обаче бяха започнали и проблемите му. За пръв път в живота си изпита страх. Страхуваше се от задълбочаващата се непредсказуемост на чичо си. Страхуваше се какво ще стане с жена му и дъщеря му, ако нещо се случеше с него. Беше се променил и изведнъж го обзе ужас.