На Бен му се искаше да остане по-дълго в къщата на Тасони. Но полицейските сирени в далечината му подсказваха, че трябва да си върви. Изтича назад във фоайето и през вратата вдясно от стълбите влезе в луксозна дневна. След нея имаше обширна зимна градина и плъзгаща се стъклена врата към задния двор. Бен заобиколи Г-образния басейн и изтича по моравата до стената отзад. Изкачи я и се спусна в съседния двор. Детски люлки, тенискорт, дръвчета. Мушна се сред тях и изчезна, преди воят на полицейските сирени да достигне къщата на Тасони.
32
Лондон
В непристъпна оперативна стая на последния етаж на висока, модерна, строго охранявана сграда, чиято същност и предназначение бяха строго засекретени, деветима души седяха около дълга маса. Ако имаше прозорци, пред очите им щеше да се разкрие фантастична панорама — Темза, Уестминстър, Биг Бен и Парламентът. Нещата, които се обсъждаха или гледаха в стаята, се пазеха от чужди очи и уши, но на LCD екрана, заемащ едната стена, хората, които имаха достъп, можеха да следят от удобните си столове случващото се буквално по целия свят в реално време. Можеха да получават цветни изображения в едър план с висока разделителна способност, достатъчно добра, за да се преброят космите по главата на хората и да ги проследят навсякъде. Апаратурата се управляваше от оператори, които работеха зад звукоизолираща прозрачна преграда.
Най-възрастният от групата, който председателстваше в единия край на масата, беше слаб сивокос мъж. Казваше се Мейсън Ферис. Дори за най-близките си сътрудници Брустър Блекмор, седнал вдясно от него, и Патриша Йем, жена със стоманен поглед, Ферис беше легенда. Сегашната му дейност беше дори още по-малко известна на широката общественост, отколкото подробностите от предишната му военна кариера. Самото му присъствие в помещението предизвикваше респект.
От всички, седнали около масата, никой не изпитваше по-голямо страхопочитание към Ферис от Джейми Листър, двайсет и девет годишен, най-младият и неопитен член на екипа, наскоро издигнат от правителствената централа по комуникациите в Челтнъм, занимаваща се с разузнаване и охрана. Надяваше се единствено да не заприлича на присъстващите, когато достигне възрастта им. Ферис беше изпит и приличаше на скелет. За разлика от него Блекмор приличаше на човек, който цял живот се е хранил предимно със свинска мас и кожата му не беше виждала слънце от години. Никой от останалите не изглеждаше кой знае колко по-добре. Листър се опита да не се взира прекалено.
Сега за пръв път той беше в оперативната стая и се чувстваше скован и несигурен. Още откакто го пуснаха след проверката за сигурност, усети наблюдателните очи на Брустър Блекмор да се стрелкат към него почти непрекъснато. От малкото клюки, които беше чул, откакто беше в отдела, му беше станало ясно, че Блекмор живее, за да служи на своя господар и учител Ферис. Този човек не пропускаше нищо и докладваше всичко.
На гигантския екран се виждаше идеално фокусирано сателитно изображение на голяма вила, построена сред обширна, добре поддържана морава в тихо предградие на Рим. Върху изображението се кръстосваха нишките на координатна мрежа и различни данни, които непрекъснато се променяха с движението на сателита, чиято камера се насочи към самотната фигура, която излезе от задната страна на къщата. Видяха как се промъкна през двора, прескочи оградата и се скри сред дърветата в съседния имот. Сателитното око го проследи, докато крачеше по тихата улица. Присъстващите не се интересуваха от полицейските коли, които спряха пред къщата, която мъжът току-що беше напуснал.
И деветимата край масата бяха отворили пред себе си папки с една и съща класифицирана информация. Всички вече се бяха запознали с подробностите за мъжа, чиито действия следяха на екрана. Бяха видели как го закарват с линейка от мястото на грабежа до болницата. После до управлението на карабинерите. След това през системата за сигурност на летището го бяха наблюдавали в залата за излитащи пътници, когато изведнъж реши да остане в Италия.
— Какво си намислил, Хоуп? — промърмори Патриша Йем с полуусмивка, докато наблюдаваше съсредоточено фигурата, която крачеше по улиците на предградието.