Увеличиха максимално сателитното изображение. Виждаха замислено наведената му глава, цигарата в ръката му.
— Искаш да кажеш, освен провала на цялата операция? — обади се Блекмор.
Ферис направи нетърпелив жест.
— Въпросът е какво да правим с него.
Срещу Джейми Листър седеше едър широкоплещест мъж на име Мак.
— Струва ми се, всички сме съгласни, че намесата на мистър Хоуп в тази деликатна ситуация представлява потенциално катастрофален пасив за нас — отбеляза той. — Искам да кажа, чист късмет е, че успя да се измъкне, преди да пристигне полицията. Имахме перфектно изработен план. Той се намесва вече два пъти и всичко може да отиде по дяволите. Има само едно решение.
— Съгласна съм — каза жената вдясно от Листър.
Косата й бе тъмнокестенява, късо подстригана, яркочервеното й червило блестеше на изкуственото осветление. На табелката с името й на ревера пишеше Лезли Полък.
Разнесе се одобрителен шепот и няколко души кимнаха. Листър наведе глава към папката пред себе си, но не каза нищо. Устата му беше пресъхнала. В средата на масата имаше гарафа с вода и девет чаши, но имаше и неписано правило никой да не пие преди Ферис.
— Поради това предлагам — продължи Мак и огледа тържествено колегите си — да го извадим от играта и да помислим как да се измъкнем от кошмарната каша, в която се озовахме.
Патриша Йем извърна лице от екрана и приближи стола си към масата. Чукна папката пред себе си с дълъг червен нокът.
— Сигурни ли сме, че искаме да инициираме терминално действие спрямо този индивид? Той не е от лесните мишени. Играта може да загрубее.
— Разбира се, трябва да стане бързо и тихо — намеси се Мак. — Трудно е, но не и невъзможно. Този отдел, както и другите, го е доказвал многократно.
Лезли Полък присви устни и кимна.
— Нещата опират до това задачата да бъде поверена на най-подходящите. Имаме хора на разположение. Нужно е само текстово съобщение и… проблемът ще бъде отстранен.
С всяка изминала минута устата на Листър пресъхваше все повече. Знаеше какво да очаква, когато кандидатства да постъпи в отдела. Въпреки всичко разговорът му се струваше сюрреалистичен. Проблемът ще бъде отстранен. Говореха за живота на един човек.
Замисли се за баща си. Преглътна.
— Прочетохте ли досието на Хоуп? — попита Йем с недоверие и се обърна към Мак и Полък.
Мак се зачерви от раздразнение.
— Идеално познавам възможностите му, но не само него сме обучили до това ниво. Той може да бъде отстранен и, разбира се, подобно действие бих подкрепил на този етап. Честно казано, не мисля, че имаме избор в това отношение.
Ферис досега слушаше внимателно, подпрял брадичка на гърдите си. Цъкна с език и осем глави се обърнаха към него като по команда.
— Усещането ми е… — започна той, после млъкна и протегна дългата си кокалеста ръка, за да вземе гарафата с вода.
Наля си бавно в една чаша, после отпи. Листър също си напълни една чаша и я пресуши на един дъх. Блекмор го наблюдаваше. Ферис продължи, като мереше внимателно думите си:
— Усещането ми е, че макар нашият приятел да беше пасив за нас досега… и по принцип мога да се съглася с оценката на колегата ни… има и алтернативна възможност за действие, за която, изглежда, никой от вас не е помислил.
Всички погледи бяха насочени към Ферис, с изключение на Мак, който изведнъж прояви силен интерес към каишката на часовника си.
— Според мен неочакваната намеса на майор Хоуп в ситуацията с Урбано Тасони работи в наша полза — продължи Ферис. — При тези обстоятелства отстраняването няма да е уместен акт от наша страна. Освен това не искам проблемът да се реши тихомълком. Искам този човек да остане жив и да бъде задържан по възможно най-шумния и публичен начин.
— Сър, не съм убедена, че разбирам — обади се Лезли Полък и се намръщи.
Ферис се усмихна хладно. Облегна се и сключи пръсти пред себе си.
— Нека ви разкажа за дядо си. Беше полковник в британската армия. През двайсетте години на миналия век прекарал известно време в Индия, където, като професионален следотърсач и ловец, бил наеман от няколко владетели, за да открива и убива кръвожадни тигри, които нападали и разкъсвали селскостопански работници. И той се справял много добре благодарение на определени методи.
— Сър?
— Всъщност е много просто — продължи Ферис. — Следете мисълта ми. Ако ви обясня как е действал дядо ми, ще разберете какво имам предвид.