Ферис започна и скоро присъстващите схванаха разсъжденията му.
Докато слушаше, устата на Джейми Листър отново пресъхна. В оперативната стая беше топло, но към него сякаш се протягаха ледени пръсти. Той заби поглед в масата. Знаеше, че Блекмор го гледа и следи всяко трепване на лицето му, така че се стремеше то да не изразява нищо.
— Е, така се лови тигър — завърши Ферис. Огледа хората около масата. — Разбирате ли? Това е логично заключение.
Никой не възрази.
— Значи разбрахме се — добави Ферис. — Искам Хоуп да бъде задържан през следващите дванайсет часа. Уведомете италианската полиция.
— Очакваш да го приберат просто така? — каза Мак.
— Не, не очаквам. Затова искам да изпратя наш човек, който да оглави операцията.
— От отдела?
Ферис поклати глава.
— Ние ще стоим настрана.
— Ще ни е нужен някой много добър — отбеляза Йем, — ако искаме да имаме шанс да го заловим. Някой, който не му отстъпва в нищо.
Блекмор я погледна.
— Имаш ли някого предвид?
33
Манчестър
Видимостта беше много лоша, когато необозначеният воксхол V6 вектра летеше на север по околовръстното шосе на Манчестър с малко под 160 километра в час. Всеки от тримата пътници в колата беше погълнат от собствените си мисли и никой не говореше. Намираха се в особеното състояние на целенасочен покой, при което бдителността и напрежението се контролират от дисциплината на обучението.
Бяха чакали този момент от месеци. Сега, в 11:26 ч. вечерта, в тъмната нощ, те, изглежда, най-накрая щяха да спечелят точка.
Винс Маклафлин седеше отзад с протритите джинси и военното яке, с които не се разделяше. На коленете му лежеше полицейски автомат „Хеклер и Кох MP-5K“, който току-що провери за пети път. На предната седалка Мик Уокър стискаше радиостанцията със засекретени честоти, която бе връзката им с централата и с пилота на необозначения хеликоптер на Агенцията за борба с тежката организирана престъпност, чиито премигващи светлинки се виждаха високо над тях в поройния дъжд.
Третият пътник в колата беше жена на име Дарси Кейн. Слабите й, но силни ръце държаха волана и умело водеха машината през лекия трафик. Черната й коса беше прибрана под черна бейзболна шапка. Уокър и Маклафлин познаваха много добре металния блясък в сивите очи на шефката на екипа си и стиснатата челюст винаги когато започваха акция. Тя се съсредоточаваше като ястреб върху плячката си. Натисна педала още малко и стрелката на спидометъра отиде към сто и седемдесет. Ревът на двигателя изпълни купето.
Целта, към която се стремяха, беше на двеста метра пред тях и дистанцията се скъсяваше. Онези в рейндж роувъра ги бяха видели преди десетина километра и сега шофьорът им опитваше да се измъкне. Мина опасно близо до няколко по-бавно движещи се коли и с рев на клаксон ги принуди да отбият плътно встрани. По бясното движение на джипа Дарси си даваше сметка, че шофьорът му всеки момент може да излезе от релси. Чудесно. Самата тя имаше железни нерви.
Тя се питаше кой от наркобандата шофира. Болонски? Макниф? Или самият Гремаж? Който и от тях да натискаше педала до дъно, хеликоптерът и фаровете в огледалото несъмнено го докарваха до ужас. По петите го гонеше Агенцията за борба с тежката организирана престъпност и този път нямаше да има измъкване.
След три месеца денонощна работа с екипа, която почти я бе довела до нервен срив, Дарси знаеше със сигурност, че в двойно дъно под задната седалка на джипа има над двеста килограма чист хероин. Знаеше откъде е дошъл и накъде пътува, колко беше платила за него бандата и какъв дял щеше да получи всеки от участието си в сделката тази вечер. Дори знаеше как всеки от тях смята да похарчи тези пари… макар че това нямаше да се случи. Техният ред беше дошъл. Сега. Тук.
Дарси съзнаваше, че поема риск. Ако се окажеше, че е сгрешила и наркотикът не е в джипа, нямаше да се измъкне от ситуацията много лесно. Обаче беше готова да поеме този риск и вече нямаше връщане назад.
— Да действаме — каза тя и пусна сирената.
Воят й изпълни купето на ръмжащата кола. Всякакви съмнения относно идентичността на преследвачите се изпариха. Джипът ускори до 190 километра в час, но скоро отпред се появи проблем — група автомобили, движещи се с позволената скорост, които заемаха и трите платна. Шофьорът наду клаксона и изтика няколко коли от пътя си, след което се заби в задницата на един форд фокус, който не успя да се изтегли достатъчно бързо. Фордът поднесе през трите платна, като се изпречи пред няколко други коли.