Последва поредица жестоки сблъсъци. Пътнически микробус се удари в мантинелата с шейсет километра в час, отскочи и застана пред нисан микра, който се заби в него странично, плъзна се и се преобърна. Пътят пред Дарси заприлича на минно поле от летящи отломки. Лицето й не трепна, докато ловко избягваше препятствията. Хеликоптерът сега беше по-близо и тя чуваше чаткането на роторите през шума от двигателя. Уокър говореше бързо по радиото и издаваше команди на останалите от екипа да се намесят.
Рейндж роувърът продължаваше напред през пелената от дъжд. Дарси го следваше със сто и осемдесет, когато минаха под арките на виадукта на шосе А560 към Стокпорт. След миг се появиха табелите за разклона към Стокпорт. Шофьорът на джипа задържа до последния възможен момент, после рязко сви през блестящите платна на пътя и се спусна по разклона, като едва удържаше машината.
Дарси продължи след него. Нямаше да се отърват толкова лесно. А току-що направиха сериозна грешка.
— Този тип е смахнат — обади се Маклафлин от задната седалка.
Уокър изрева новите координати по радиото. Появиха се табели: „Намали скоростта!“. Рейндж роувърът продължаваше да лети с над сто и шейсет километра в час, когато връхлетя в регулирано кръстовище. Десетина коли чакаха да се смени червеният светофар. Последната беше беемве роудстър. Спирачките на джипа изпищяха, но тежката машина не успя да спре и се заби в задницата на беемвето. Чу се трясък дори и през шума на хеликоптера. По асфалта се посипаха стъкла. Джипът беше силно повреден, но продължаваше да се движи през хаоса от червени светлини и спрели автомобили през кръстовището на пътя на пресичащите автомобили. Последва вой от клаксони и свирещи гуми.
— Ще ги размажат — отбеляза Маклафлин.
Все пак джипът успя да премине през кръстовището.
Почти. Шофьорът беше или твърде изплашен, или твърде дързък, но не съумя да се изплъзне от голям камион, който го удари странично и го запрати към мантинелата като консервна кутия. Рейндж роувърът се преобърна през нея и заора в тревата, после спря в калта нагоре с колелата.
Хеликоптерът увисна точно над тях и струята от ротора му огъна храсталаците край пътя. По радиостанцията в ръцете на Уокър се чуваха гласове. В далечината виеха сирени.
Дарси мина през морето от счупени стъкла. Пътят бе осеян с парчета пластмаса, смачкани автомобили и стъкла. Шофьорът на камиона слезе от кабината. По лицето му течеше кръв от рана над веждата. Той впери поглед в джипа, после в спускащия се хеликоптер, като засенчи очите си с ръка от бялата светлина на прожектора му. Клаксонът беше блокирал и пищеше оглушително. От другите коли също започнаха да излизат стъписани и изплашени хора.
В рейндж роувъра никой не помръдваше.
Дарси откопча предпазния колан и извади пистолета си, като инстинктивно провери затвора.
— Тръгваме — каза Маклафлин и стисна автомата.
— Пазете се — предупреди ги Дарси, без да изпуска рейндж роувъра от поглед.
Агентите слязоха от колата. От всички страни заприиждаха полицейски коли. Сините им светлини проблясваха в дъжда.
Вратата на рейндж роувъра откъм шофьора се отвори малко, после рязко докрай. Появи се ръка, която заопипва, и плешива глава, която Дарси позна веднага.
Гремаж. От три месеца тя се взираше в зърнистата черно-бяла снимка на неуловимия наркобарон. Сега беше в ръцете й, безпомощен и уязвим. Измъкна се от предпазния колан и се изтъркаля навън в калната трева. Дарси тръгна към него, изпълнена с радост от победата, стиснала пистолета с две ръце. Това беше краят на страданията, които този човек и марионетките му бяха причинявали по улиците на страната през последните седем години. Куршум в мозъка на гнусната му кариера и съдбовен момент в нейната. Наистина беше положила много усилия, за да се стигне дотук.
От устата на Гремаж се процеждаше кръв. Якето му се вееше от въздушната струя на хеликоптера, а светлините се отразяваха в очилата му. Едното стъкло беше пукнато. На колана му висеше никелиран автоматичен пистолет 45-и калибър — непрактично гангстерско оръжие, но ефектно на вид и затова предпочитано от сводниците. Вероятно с този пистолет никога не беше стреляно. Гремаж използваше други за тази работа.
Той погледна към Дарси, докато тя се приближаваше към него, и видя очите й — стана му ясно, че ще го застреля, ако допусне и най-малката грешка. Хвана боязливо пистолета си с палец и показалец, измъкна го и го хвърли настрани. После вдигна очи и ръце към небето. Дарси отвори уста, за да произнесе думите, които мечтаеше да изрече от толкова отдавна: „Томас Гремаж, арестуван сте“. Преди да проговори обаче, радиостанцията на Уокър изпращя. Някакъв нов глас даде нареждане, което тя едва успя да долови сред околния шум.