Започна да систематизира фактите. Беше факт, че горилата на Тасони е участвала в обира в галерията, както и че Тасони го е знаел. Сега Тасони беше труп, както и горилата заедно с още един бодигард, който може също да е бил замесен. Това можеше да означава само, че някой прекъсва връзките между тях. И че политикът не е бил на върха на хранителната верига. Работел е за някой друг, по-високопоставен и по-опасен от него.
И това предлагаше отговор на въпроса, който измъчваше Бен през последните двайсет и пет часа. Грабежът явно беше координирана съвместна операция. Италианци и руснаци. Двете групи се държаха настрана една от друга. Това отчасти може би се дължеше на езиковата бариера, но би могло да е и защото двете страни се познаваха и бяха работили заедно и преди. А обединяването на две банди, едната италианска, другата руска, означаваше, че във всяка от страните имаше човек, организирал нещата — подбор, транспорт, логистика.
Може би Тасони е бил човекът зад кулисите от италианска страна. Може би Тасони е бил премахнат от руския му партньор. Но защо? Може би е имало борба за плячката — нищо чудно. Или пък Тасони е бил наказан, защото планът се е провалил? Причините не бяха чак толкова важни. По-важното беше кой стои на върха на хранителната верига.
Бен запали нова цигара и се замисли за онзи, когото беше убил. Анатолий Шиков. Явно беше човек, свикнал с насилието. Явно беше човек, свикнал да прави каквото си иска. Опасен тип. Недисциплиниран, необуздан. Може би имаше и психични проблеми. Бе слаб като лидер, неспособен да оглави за дълго престъпна група. Въпреки това беше поставен начело.
От кого? Влиятелен контакт? Може би Анатолий имаше високопоставен приятел? Или роднина? Или брат?
Или беше нечий син?
Фамилията му бе Шиков. Когато приключи с второто тройно уиски, инстинктът на Бен му подсказа, че човекът на върха трябва да е руснак. И не обикновен крадец на картини. Такива хора не пращаха синовете си да ръководят подобни акции.
Руската мафия. Това до голяма степен обясняваше жестокостта на тези мъже, насилието, липсата на всякакво колебание, когато трябваше да натиснат спусъка.
Той отново се замисли за Донатела и Джани. Спомни си призрачно бледото измъчено лице на Фабио Страда в болницата.
После се замисли и за справедливостта. Кой щеше да я раздаде заради Страда и останалите жертви, заради оцелелите и техните семейства? Роберто Ларио? Едва ли.
Барът на хотела затвори в дванайсет и Бен се качи в малката си стая на първия етаж. Затвори вратата зад себе си. Не запали лампата. На мигащата светлина на неоновата реклама вън отиде до креслото, на което беше оставил коженото си яке, и го взе. Тежеше заради големия ругер, който беше намерил в дома на Тасони. Пусна картата за отключване на стаята в другия джоб и се изтегна на леглото. Изключи сетивата си за шума от трафика навън и затвори очи.
35
Грузия
Далеч над хълмовете се носеше вълчи вой и пронизваше тъмната нощ — жален, тъжен звук, като оплакване на изгубени души. Григорий Шиков се обърна с гръб към парапета на балкона и бавно влезе в тъмната притихнала къща, за да напълни чашата си с ледена водка.
Не беше говорил с никого, откакто научи за смъртта на стария си приятел.
Първо Соня. После Анатолий. Сега Урбано. Толкова много смърт навсякъде около него.
И щеше да има още. Винаги имаше още.
В кабинета си Шиков отвори една от стъклените витрини. Сложи ръце върху гладката хладна повърхност на старо сандъче от черешово дърво, внимателно го извади и го сложи на бюрото. Отвори капака и се вгледа за миг в старинните пистолети за дуел, поставени върху подложката от червено кадифе. Изящна италианска изработка от по-цивилизована епоха, когато мъжете са решавали споровете си достойно, с кръв. Той прокара пръсти по гладките цеви на оръжията. Мислите му се върнаха двайсет и пет години назад.
Беше през 1985 г., когато за пръв път се замисли за политическа кариера и приятелят му Урбано Тасони, тогава двайсет и девет годишен, му направи великолепен подарък. За любител на историята като Шиков дори чифт обикновени пистолети за дуел би бил много ценно допълнение към колекцията му, но Тасони имаше особена причина да подбере точно тези пистолети. Той познаваше страстта на приятеля си към всичко, свързано с имперска Русия, и си даваше сметка, че историята на пистолетите е от особено значение.