Пистолетите бяха принадлежали на италианския аристократ граф Родинго де Крешенцо — човек без особено значение за историята, като се изключеше малко известният факт, че точно преди шейсет години със същите тези пистолети той бе участвал в един от последните незаконни дуели в Европа. Дуелът представляваше особен интерес за Шиков, защото другият участник бил руски принц в изгнание, който впоследствие умрял от раната си. Секундантите на графа се постарали да прикрият дуела. Така и не били предявени официални обвинения и нищо не било доказано. Само шепа историци, включително и търговецът на антики, който бе продал пистолетите на Тасони, знаели за скандалния епизод.
Когато получи подаръка, Шиков беше трогнат от жеста на приятеля си. Когато обаче Тасони му каза името на руския принц, участвал в дуела, той беше стъписан и изумен. Беше твърде невероятно, за да е съвпадение. За пръв и единствен път в живота си Шиков беше убеден в намесата на съдбата.
Принц Леонид Александрович Боровски. Потомък на една от най-богатите и силни благороднически фамилии в имперска Русия, превъзхождана само от династията Романови и самия цар Николай II. Прогонен от Русия след революцията през 1917 г. и падането на империята на Романови и — според легендата, която поколения твърдоглави и късогледи историци отказваха да приемат — собственик на безценна реликва, на уникално фантастично съкровище, за което си струваше да се убива и да се умре.
В недостъпните кръгове на богатите, страстни и всеотдайни колекционери на антики, към които принадлежеше и Шиков, реликвата беше известна като „Черната медуза“. През целия си съзнателен живот, още когато за пръв път спечели много пари и се зае да събира ценности с историческа стойност, Григорий Шиков бе искал да я притежава и беше готов да предложи всякаква цена за нея.
Опитваше се да си представи как изглежда. През дългите години след изчезването на великолепната реликва никой не беше твърдял, че я е виждал. В историческите архиви не съществуваха нито нейни снимки, нито рисунки, а само бегли описания. От пристигането му в Европа след руската революция до смъртта му през 1925 г. нямаше разкази на очевидци, на които принц Лео да е показвал съкровището си. А след безвременната му смърт, причинена от италиански граф, следите на „Черната медуза“ бяха безвъзвратно изгубени.
Но нищо не беше в състояние да отклони Григорий Шиков от стремежа му да я открие, особено след като съдбата го бе дарила с невероятното откритие. Тогава той беше на четирийсет и осем, в разцвета на силите си и готов да не се съобразява с нищо, за да получи онова, което желаеше.
От опит знаеше, че хората не разкриват лесно тайни с такава стойност. Затова, когато откри търговеца на антики, от когото Тасони беше купил пистолетите, и реши да го притисне, за да измъкне от него информация, която да хвърли светлина върху съдбата на безценната реликва, бруталността на разпита накара някои от най-закоравелите му горили да пребледнеят. Когато най-накрая Шиков се убеди, че антикварят не знае нищо полезно, човекът беше толкова увреден, че едва ли някога пак щеше да се движи, храни и разговаря нормално. Шиков лично сложи край на страданията му, като преряза гърлото му с бръснач.
После търсенето бе продължило, но без резултат. В онези дни Шиков често си мислеше, че Родинго де Крешенцо може би е знаел къде е реликвата — дори може би я бе присвоил, след като бе убил собственика й. Но ако бе така, къде се намираше тя? Следите бяха малко и ненадеждни. Проучванията показаха, че графът е починал от туберкулоза през 1934 г. Синът му Федерико бил убит в Судан през Втората световна война. Единственият жив потомък на Родинго бе внукът му Пиетро де Крешенцо, още ненавършил трийсет, но вече виден меценат на изкуствата и до голяма степен публична фигура.
Известността на младия граф не би попречила на Шиков да измъкне от него информация с насилие. През октомври 1986 г. обаче, когато се канеше да нареди графът да бъде завързан за стол и да се заемат с него, търсенето неочаквано пое в съвсем различна посока. Графът така и не разбра какъв огромен късмет е имал.
Докато бе прелиствал рядка книга за европейската аристокрация от двайсети век, Шиков бе открил, че Родинго де Крешенцо е бил женен за кратко за жена, която впоследствие бе станала една от най-известните художнички на Италия, Габриела Джордани. Доколкото можеше да се разбере от краткия текст, бракът беше приключил внезапно през 1925 г. Годината на дуела.
Откритието бе възбудило въображението на Шиков. Не беше трудно да отгатне възможните мотиви двама мъже да участват в дуел заради жена. Въпросът беше какви тайни бе успяла да научи бившата графиня от Лео Боровски, преди съпругът й да го убие.