Капакът под краката му подскочи, защото нещо го удари отдолу. Ето я, помисли си Бен. След секунда в шахтата се разнесе изстрел и капакът подскочи, така че усети удара чак в коленете си. Опитваше с куршуми. Вероятно вече беше оглушала там долу.
Бен вдигна поглед, защото чу бръмчене. По улицата към него се движеше висок състезателен мотоциклет. Управляваше го около двайсетгодишен младеж без каска. Когато наближи, той намали скоростта — вероятно си мислеше, че Бен е пияница, който може да залитне и да го събори.
Бен извади беретата и извика с цяло гърло:
— Стой! Полиция!
Шофьорът на камиона видя оръжието, престана да псува, бързо се качи в кабината и потегли. Стреснатият младеж спря мотоциклета. Отблизо Бен видя емблемата на „Хонда“ върху излъскания резервоар и надпис „250 к.с.“ на страничния панел под седалката.
— Съжалявам — каза Бен и без да освобождава капака на шахтата, сграбчи младежа за едната ръка и грубо го издърпа от седалката. Улови мотоциклета, преди да падне, възседна го и форсира.
В момента, в който Бен освободи капака на шахтата, той подскочи и се измести встрани. Дарси Кейн изскочи навън с насочен пистолет. Очите й блестяха гневно, лицето й беше набраздено от вадички пот и прахоляк.
Бен й се ухили, включи на първа, даде газ и пусна съединителя. Предното колело на хондата се вдигна половин метър и машината подскочи напред като подплашен кон.
Полетя надолу по улицата и погледна в огледалото, докато топлият вятър свистеше в ушите му и развяваше якето му. Дарси вече размахваше пистолета си към приближаваща кола. Не каква да е, а излъскана, ниска, открита спортна кола, която приличаше на ферари. Тя измъкна протестиращия шофьор и скочи зад волана. Бен чу рева на двигателя, който заглуши бръмченето на хондата, и свистенето на гумите, когато Дарси потегли с мръсна газ.
„Проклетата жена не се отказва“ — промърмори той и завъртя газта на малкия 250-кубиков двигател на хондата.
Покрай него се мяркаха паркирани коли и сгради. Бен пак погледна в огледалото. Спортната кола бързо намаляваше дистанцията. Наистина беше ферари. Лошо. Нямаше как да се изплъзне с тази шевна машина на колела.
Прави каквото можеш с онова, което имаш. Бунзи го беше учил на това.
Погледът му се задържа в огледалото. Когато отново погледна напред, видя дебел мъж, който пресичаше улицата и дърпаше чихуахуа на каишка. Сви рязко, за да ги избегне, и едва не се блъсна в паркиран фиат. Скочи на бордюра и продължи по тротоара. На ъгъла имаше кафене с пластмасови столове и маси отпред, от които сервитьор събираше прибори и чаши. Бен стисна зъби и връхлетя върху масите. Сервитьорът отскочи, за да не пострада. Малката хонда се разклати силно, но той някак успя да я удържи. Свали мотоциклета на платното между две паркирани коли и отново ускори максимално.
Едва тогава си даде сметка, че при друсането пистолетът се е изхлузил от колана му и е паднал. Мисълта да се върне, за да го намери, бързо се изпари, защото ферарито изскочи иззад ъгъла само на метри зад него и се понесе напред.
Пред погледа на Бен се мярна табела: „Виа дей Коронари“. Сградите се разделиха и Бен изведнъж видя вляво водите на Тибър. Редица фенери очертаваха силуета на мост над реката и осветяваха бели статуи от двете му страни. Бен подкара нататък не заради красивата архитектура, а защото мостът беше пешеходен и подходът към него беше преграден с дебели бетонни конуси, през които можеше да мине само мотоциклет. Той с лекота се промуши и продължи по гладката повърхност на моста. Чу свистене на гуми зад гърба си — ферарито поднесе и спря.
По средата на моста Бен спря и се обърна. Дарси Кейн беше слязла от колата и стоеше в светлината на улична лампа с пистолет в ръка. Дори и от това разстояние си личеше, че е бясна. Гневният й вик отекна над водата.
Въпреки това обаче Бен знаеше, че не вижда Дарси Кейн за последен път.