— Де Крешенцо.
— Очаквах да се обадите.
— Моят Гоя… — започна нетърпеливо Пиетро.
— Въглен върху хартия верже. „Покаялият се грешник“.
— Точно така. Какво имате да ми кажете?
— Мисля, че е по-добре да се срещнем — отвърна Сегура. — Трябва да ви покажа нещо.
— Ако знаете нещо… умолявам ви… — Гласът на Пиетро потрепери и секна. Всеки момент можеше да се разплаче.
Сегура замълча за миг, сякаш не му се искаше да каже каквото и да било по телефона.
— Ще ви попитам следното. Как е възможно „Покаялият се грешник“ да е бил откраднат от вашата галерия в Италия?
Пиетро беше стъписан.
— Какво искате да кажете? Беше откраднат!
— Тогава може би ще ми обясните как така същата графика си стои невредима в моята колекция от дълги години.
44
Минаваше два сутринта, когато Бен мина с малката хонда по павираните улици и през Порта Сетимиана — каменен портал от времето на Ренесанса, който водеше към квартал „Траставере“ на западния бряг на Тибър. Преди да изостави мотора на тясна криволичеща уличка, той претърси багажника и откри чифт тъмни очила и шапка с увиснала периферия. Мушна очилата в джоба си. Ботаническата градина на Рим беше съвсем близо. Бен се прехвърли през заключената врата и след миг се озова съвсем сам и необезпокояван в осветен от луната парк. Въздухът ухаеше на цветя. Движеше се в сенките, безшумен и невидим.
Винаги търси височините. Полегат склон го изведе на горист хълм с изглед към града, където сред храстите можеше да си позволи да си почине няколко часа. Седна и остана неподвижно, докато напълно се сля с околността. Гледаше звездите и светлините на града и се питаше какво ли прави Фабио Страда. Замисли се за Дарси Кейн и за всичко, което му се случваше. За Джеф Декър и останалите от екипа във Франция. Сигурно вече бяха видели новините. Джеф щеше да се разтревожи, но нямаше да очаква Бен да му се обади. Първо, телефоните се подслушваха. Второ, не беше в стила на Бен да замесва приятелите си в собствените си проблеми. Джеф беше служил във флота и би постъпил по същия начин. Понякога се налагаше човек да се справя сам.
После мислите му се насочиха към Брук и останаха с нея доста дълго. Никога не му беше липсвала толкова много и никога не му се беше струвало, че е толкова далеч от него.
Когато слънцето изгря, той тръгна отново.
Очевидното място, където трябваше да потърси италианския граф, бе семейният дворец. Но Пиетро де Крешенцо беше казал, че той е твърде голям, за да живее в него. Бен се консултира с телефонния указател, откри четири възможности и набеляза маршрут, който щеше да го отведе в западна посока, после на север, после на североизток, през целия град. Беше с тъмни очила. Тъмните очила в Англия веднага привличаха вниманието, сякаш единственото им предназначение бе да прикриват мошеници, крадци и бандити. В Рим обаче всички носеха тъмни очила и той беше просто един от многото пътници в препълнените автобуси и трамваи, с които се придвижваше към първата набелязана цел.
Някой беше оставил вестник на седалката в автобуса и Бен го взе. Крещящото заглавие на първа страница я покриваше почти цялата. Още подробности около убийството на Тасони. Британските власти не коментираха предположенията, че укриващият се убиец е бивш командос от техните специални части.
На следващата страница Бен прочете статия за себе си, написана от виден криминален психолог на име Алесандро Рагонези. Според Рагонези тежкото обучение, през което преминават войниците от специалните части и особено от британските десантни части, целяло да ги лиши от всякаква човечност, да препрограмира някога нормални хора в роботизирани машини за убиване, способни да извършат невероятни жестокости, без да задават въпроси, без жал или угризения. Дори години по-късно и най-малката психологическа травма или друг стресиращ фактор можели да отключат програмираното им поведение и да предизвикат психопатични реакции. С многословни научни фрази Рагонези обясняваше как преживяното по време на грабежа в галерията може би бе отключило у бившия агент по черните операции състояние на объркване, което бе довело до касапницата в дома на Урбано Тасони. Кой можеше да знае какъв щеше да бъде следващият удар на побъркания убиец?
Чудесата на модерната невронаука, помисли си Бен. Този човек заслужаваше пура.