Ако докоснеш колата ми, чака те развод.
Може би Орнела все пак можеше да направи нещо за него. И бездруго тя не беше в състояние да шофира. Бен грабна ключовете и излезе навън в горещината да потърси колата.
Намери обвития в бръшлян гараж с три врати зад къщата. С дистанционното на ключодържателя той отвори средната врата и когато видя какво има зад нея, подсвирна с възхищение.
Бивш командос от специалните части бяга с мазератито на графиня.
Силвана Лученци щеше да бъде във възторг.
Когато седна зад волана на великолепното гран туризмо, той вече набелязваше мислено маршрута си. От Рим до Генуа, после Ница и Марсилия, през Андора, после на запад през Испания до Саламанка. Дванайсет, може би тринайсет часа шофиране. Когато обаче запали двигателя — 4,7-литров V8 — и ревът му изпълни гаража, той реши, че може да стигне и по-бързо.
Беше 10:34 ч.
Бен си сложи отново тъмните очила и настъпи газта.
45
Вила Флор, Португалия
Самолетът на Брук кацна точно навреме и когато таксито й стигна до края на пътя, който бе най-близо до къщата й, беше 11:45 ч. Тя извади чантата си от багажника, плати на шофьора и изчака, докато колата обърна и изчезна сред облак прах.
Чувстваше се странно свободна. Беше горещо и сухо, цвъртяха цикади. Тя тръгна по виещия се каменист път между дърветата, през малка долина с много пеперуди и после по полегат склон, който стигаше до тревистата поляна, където беше къщата й. По пътя чу бръмчене на мотор и видя Фатима Азеведо да минава с мотопеда си през нивите. Кучето й тичаше след нея. Брук й махна. Фатима и Луиш бяха най-близките й съседи. Малката й ферма за органични продукти на около километър нагоре по пътя произвеждаше плодове, билки и малко вино, което оставаше предимно за тях и приятелите им. Когато Брук беше там, тези сърдечни хора понякога й носеха по бутилка вино и кошница пресни яйца.
Малко преди къщата й каменистият път преминаваше в тясна пътека, покрита със ситен чакъл. Старата каменна къщичка беше уютно сгушена сред диви цветя и храсти. След дома на Бен във Франция Брук най-много обичаше да идва тук. Беше невероятно спокойно, без никакъв шум, никакъв рев на самолети като в Ричмънд на всеки деветдесет секунди. Освен порасналите храсти всичко изглеждаше точно както го бе оставила миналия път, когато бяха тук с Бен, спомни си тя с усмивка. Беше в края на юни, малко след като дългото им приятелство беше прераснало в пълноценна връзка, за което тя бе мечтала повече, отколкото й се искаше да признае. Бяха прекарали тук четири прекрасни дни. Хранеха се на малката тераса всеки ден и правеха дълги разходки в горичките наоколо. Нямаха никакви тревоги и притеснения и се наслаждаваха на любовта си. Бен изглеждаше толкова щастлив — по-щастлив, отколкото тя го бе виждала някога.
Искаше й се той да е тук с нея. Питаше се какво ли прави сега, дали е получил съобщението й. Нямаше търпение да го види отново. Поведението на Маршъл, което я бе принудило да бяга и да се крие, сега я ядосваше още повече. Надяваше се, че през няколкото дни, докато тя бе в Португалия, той щеше да се осъзнае и да се вразуми.
Глупости!
Не биваше обаче да допуска проблемите да развалят настроението й тук. Покрай пътеката към пътната врата имаше стара стена от суха зидария. Брук бръкна в пролука между затоплените камъни и извади ключа. Отвори вратата и изпита облекчение, когато влезе в хладния приятно ухаещ коридор.
46
Рим
Труповете на Урбано Тасони и на двамата му охранители отдавна бяха пренесени в моргата, но вилата все още гъмжеше от полицаи и криминалисти. Колата на Дарси и Буитони спря на улицата отпред и двамата минаха между колите, скупчени пред къщата.
Дарси се чувстваше уморена и лепкава от горещината, когато влезе във фоайето на долния етаж. Няколкото часа откраднат сън, хладният душ и чистите дрехи не й бяха помогнали кой знае колко да преодолее парещото разочарование от предната нощ, когато бе допуснала обектът да й се изплъзне. А и цялата сутрин премина в безплодни опити да получи записите от охранителните камери от резиденцията на Тасони, направени малко преди убийството, с които разполагаше италианската полиция. Сега обаче, след като бе наредила на Буитони да позвъни на десетки хора, които или не вдигаха телефоните си, или просто ги препращаха от едно бюро на друго, в съседния отдел, към поредния идиот, който не знаеше коя дата е, изглеждаше, че местонахождението на ключовите улики, свързани с тайнственото изчезване на заподозрения в убийство Бен Хоуп, оставаха пълна мистерия. Дарси Кейн беснееше до точката на кипене, когато й създаваха пречки от този род.