Дарси сериозно мислеше да запрати чашата с кафето към стената, когато в стаята влезе Ларио — объркан и изнервен. Хвърли на бюрото пред нея някаква папка.
— Рано тази сутрин агенти на Интерпол са посетили фирмата на Бен Хоуп в Нормандия — обяви той. — Тук са показанията на колегата му Джеф Декър.
Докато Ларио се стовари върху стола, разтрие очи и оправи вратовръзката си, Дарси се бе запознала с показанията. Естествено, пълно отричане на всякаква възможност Хоуп да е замесен. Тя се завъртя със стола си назад, грабна лаптоп с безжична връзка и написа служебния адрес на Бен Хоуп. Разгледа сайта, докато откри името Джеф Декър, чукна върху него и се вгледа в снимката на тъмнокосия мъж, която се появи на монитора. Военното досие на Декър беше защипано за листа с показанията му, който й даде Ларио. Беше две години по-млад от Хоуп. Кралските военноморски сили, после специалните части към флота. След това известно време работа като частен консултант и сега работеше с Хоуп във Франция.
Дарси обърна въртящия се стол към Ларио.
— Говорил си с Бен Хоуп преди убийството на Тасони — отбеляза тя.
— Тук, в този кабинет — кимна Ларио.
— Що за човек е той? Как ти се видя?
Ларио сви рамене.
— Нормален. Спокоен. Интелигентен. Способен.
— Били сте тук лице в лице и не си забелязал нищо необикновено?
Ларио разпери ръце.
— Какво мога да кажа? Седеше ето тук. Беше разумен. Съвършено нормален предвид преживяното малко преди това. Каза ми, че е тук по работа…
— Попита ли го по каква работа? — прекъсна го Дарси.
— Не ми се стори съществено. Във всеки случай следващия следобед трябваше да лети за Лондон.
— И ти му повярва?
— А защо не?
— Провери ли?
— Нямаше причина да го правя. Тогава той не беше заподозрян. Медиите го наричаха герой. Нямах причина да подозирам, че той представлява заплаха за Тасони или за някой друг.
Дарси вдигна ръка и го прекъсна.
— Значи просто го пусна да излезе от тук и толкова? Доста безотговорно от твоя страна, не мислиш ли?
Лицето на Ларио се зачерви, очите му изпъкнаха.
— На колко години си? — попита той и гласът му прозвуча твърдо и предизвикателно.
— Ако изобщо ти влиза в работата, на трийсет и пет.
— Аз съм полицай, откакто ти си била малко момиченце. Няма да търпя някаква си госпожичка да се държи така с мен!
Дарси му се усмихна хладно.
— Да кажем, че изпитвам дълбоко уважение към големия ти опит и интуиция. Тогава… Обясни ми, Роберто. Защо Бен Хоуп е убил Тасони?
Ларио не каза нищо.
— Може би смяташ, че не го е направил той?
Ларио отново не каза нищо, после се изправи и тръгна към вратата.
— Засега нямам какво повече да добавя, синьорина — каза той рязко.
— Тоест командир — натърти тя, но той вече беше излязъл и само затръшна вратата. — Глупак! — промърмори тя под нос и отново се обърна към компютъра, за да намери телефонния номер на „Льо Вал“.
После взе телефона и го набра.
— Джеф Декър, ако обичате.
— На телефона — каза гласът от другата страна.
Звучеше приятно, но беше напрегнат. Когато му се представи, приятните нотки изчезнаха, а напрежението се превърна в неприязън.
— Изчезни! Разкарай се!
Дарси си пое дъх. Постара се гласът й да е мек и равен.
— Не затваряйте, мистър Декър.
— Нямам какво повече да кажа от онова, което казах на гаднярите, които се изтърсиха тук рано сутринта — заяви Декър. — Ако искаш да знаеш какво съм им казал, прочети показанията ми.
— Пред мен са в момента — отвърна тя.
— Тогава знаеш съвсем точно какво си мисля. Гоните не онзи, когото трябва.
— Ако е невинен, няма защо да се страхува от нас. Трябва да се предаде. Трябва да говори с мен.
Декър се засмя мрачно.
— Губиш си времето и го знаеш. Всички вие. Нямате представа с какво си имате работа.
— Напротив.
— А междувременно извършителят някъде се превива от смях.
— Обаждал ли ви се е Бен?
— Защо мислиш, че ще ти кажа?
— Защото искате да помогнете на приятеля си — отвърна спокойно Дарси. — Не може вечно да се крие. Знам колко е умен, но не е Супермен. Ще се появи. Винаги става така, но когато се случи, някой откачен новак, току-що излязъл от академията, най-вероятно ще му пусне куршум в гърба. Според мен най-доброто, което можете да направите за Бен, е да ми помогнете да си свърша работата.