— Добре. Къде?
— Трябва да дойдеш сама.
— Добре, Борг. Кажи ми къде и кога. Ще дойда. Сама. Обещавам.
Още колебание. Буитони продължаваше да крачи напред-назад и да дърпа цигарата, както умиращ смуче кислород.
— Добре, слушай — каза Борг. Гласът му заглъхна, като че ли закри устата си с длан, за да не го чуват. — По дяволите! Някой идва…
Чу се някакъв шум, после линията замря. Дарси впери очи в апарата.
Отвън Буитони хвърли фаса и радиостанцията му изпращя. Дарси видя как очите му се разширяват. Изтича до колата и тя свали стъклото.
— Какво има, Паоло?
— Помниш ли Де Крешенцо, собственика на галерията? Жена му се е обадила в полицията и е казала, че тази сутрин я е посетил някакъв господин.
— Какво? Не ми казвай, че е бил Хоуп!
Буитони кимна.
— И й е направил кафе, както изглежда.
Дарси се стъписа от дързостта на този човек.
— Трябва да отидем при нея веднага. Ти карай.
Премести се на другата седалка, а Буитони облекчено седна зад волана.
— Кой се обади? — попита той, когато запали мотора.
— Беше грешка — отвърна Дарси.
Трябваха им още четирийсет и пет минути, докато си пробият път през града до къщата на Де Крешенцо. Графинята не бързаше да им отвори, а когато го направи, Дарси усети миризма на алкохол и вдигна многозначително вежди. Буитони сви рамене и й даде знак да го остави да говори.
С несигурни крачки Орнела де Крешенцо ги заведе в обширна дневна и ги покани да седнат на големи кресла. Буитони я накара да разкаже какво се бе случило сутринта.
— Каза ми, че името му било Рупърт — започна тя. — Чак по-късно, когато го видях по телевизията… — Прехапа устни. — Толкова се изплаших! Като си помисля, че съм била насаме с този жесток убиец! Това е домът ми! Ами ако беше решил да убие и мен?
— Бил е тук към десет, десет и половина, нали? Защо ни се обадихте чак следобед?
— Почивах си — оправда се тя.
Дарси погледна наполовина празната бутилка и единствената чаша на шкафа до едната стена. Почивала си е.
— Какво искаше той? — продължи Буитони.
— Да говори с мъжа ми. Пиетро обаче замина за Испания рано тази сутрин.
— Испания?
— Близо до Мадрид. При някакъв човек, който се занимава с изкуство.
Буитони и Дарси се спогледаха.
— Възможно ли е Хоуп да го е последвал там? — попита Буитони.
Дарси извади телефона си и бързо извика на екрана онлайн калкулатор за разстояния. Разстоянието от Рим до Мадрид беше хиляда триста и шейсет километра. При добра скорост чесната щеше да стигне до Мадрид за по-малко от деветдесет минути.
— Определено, много искаше да говори с него — добави Орнела и изведнъж на лицето й се изписа ужас. — Боже мой! Да не би да е искал да…
— Много е важно да разберем точно къде е отишъл съпругът ви — каза й Буитони мрачно. — Имаме работа с много опасен престъпник.
Орнела закри устата си с длан и се напрегна, за да си спомни.
— Той назова името на онзи човек… Започва със „С“. — Очите й за миг просветнаха. — Сангио?… Не, не беше така. Сег… Сеговия.
— Сеговия?
— Да, сигурна съм, че беше Сеговия.
— Известният испански китарист — отбеляза Дарси. — Къде смяташе съпругът ви да се срещне с него? В концертната зала на мъртъвците?
— Опитвам се! — каза Орнела с раздразнение. — Не си спомням. По дяволите! Трябва да пийна нещо.
Стана и тръгна към бутилката на шкафа. Дарси я изпревари и грабна бутилката, преди Орнела да се добере до нея.
— За кои се мислите? Не можете да ми… — сопна се графинята.
Дарси не й обърна внимание и се обърна към Буитони.
— Обясни й, че ако не си спомни, ще го изтълкуваме като прикриване на улики, и може да отиде в затвора — каза тя на английски.
— Не мога да й кажа такова нещо — възрази той.
— Тогава ще я задържа и ще я наливам с кафе, докато не изплюе проклетото име. Да видим дали ще открием мъжа й. Междувременно с теб заминаваме за Мадрид. Свържи се по радиостанцията и им кажи да подготвят самолета.
49
Саламанка, Испания
След дългото пътуване на запад под палещото слънце часовникът на таблото на мазератито показваше 22:31 ч. и здрачът премина в мрак, когато Бен най-накрая наближи целта си.