— С въглен. Върху хартия верже.
— Хартия верже?
— Специална хартия, прилича на текстил. Нищо особено. Самата рисунка е интересна и майсторски изпълнена, както видя сам, но в никакъв случай не е шедьовър. Единствената й стойност е в подписа долу — добави мрачно Де Крешенцо.
— Възможно ли е графиката да е нарисувана върху друго произведение? — попита Бен. — Оригиналът да е бил покрит с нещо и после изрисуван отгоре?
Не беше изключено целта на крадците да е била под изображението на повърхността, но той си даваше сметка, че се хваща за сламка.
— Невъзможно — отговори Де Крешенцо. — Би било възможно, ако беше платно, но на хартия би проличало веднага. Никой художник не би направил подобно нещо. Загадката е практически неразрешима.
Бен се облегна назад, а графът продължи да шофира мълчаливо. После му хрумна нещо.
— Спомена, че Габриела е имала прислужница и довереница. Може да й е казала нещо.
— Не знам какво е станало с нея, след като е напуснала Габриела — отвърна Де Крешенцо. — Дори Мими все още да е жива, няма как да я открием.
— Мими ли каза?
Де Крешенцо кимна.
— Да.
— Да не е Мими Ренци?
— Не знам фамилията й. Във всички биографии на Габриела я споменават просто като Мими. — Объркването на графа се смени с отчаяние. — Сега знаеш всичко, което знам и аз. Няма какво повече да добавя. Ще ме пуснеш ли?
— Разбира се. Държа на думата си. Не съм онзи, за когото ме вземаш.
— Защо уби Тасони? — Въпросът изскочи от устата на графа, сякаш беше на езика му през цялото време.
— Наистина ли мислиш, че съм аз?
— Казаха го по телевизията.
— Мислех те за по-умен, Пиетро.
В този момент нещо зад прозореца на колата привлече вниманието на Бен. Той погледна натам и видя мигащата светлина, увиснала високо над покривите. Свали стъклото няколко сантиметра и почувства горещия лепкав нощен въздух върху лицето си. Чу чаткането на хеликоптерни витла над Саламанка и воя на полицейските сирени. Извади от джоба си ключовете за мазератито. Беше време да изчезва от тук.
52
За минути тъмната тиха улица пред дома на Хуан Каликсто Сегура се изпълни с шум и суматоха, след като отпред спря цяла флотилия полицейски коли, от които изскочиха въоръжени полицаи. Сегура стоеше на пътната врата по копринен домашен халат със стъписано изражение на лицето, когато осем полицаи нахлуха и хукнаха нагоре по стълбата с извадени пистолети. След миг долетя съобщение по радиостанциите, че мястото е чисто.
На два километра от там във въздуха патрулираше хеликоптер на Групата за специални операции — испанската специална тактическа полицейска част. Летеше ниско и осветяваше улиците с мощния си прожектор, когато изведнъж екипажът видя сребристо мазерати гран туризмо, което се движеше към изхода от града. Хеликоптерът настигна колата, завъртя се на сто и осемдесет градуса и се спусна надолу, за да й препречи пътя. От машината се спуснаха въжета и шестима тежковъоръжени мъже в черни гащеризони с каски и очила за нощно виждане се спуснаха на шосето.
Колата спря по средата на пътя, те я заобиколиха и насочиха автоматите си към фигурата зад стъклото. Мъжете бяха инструктирани за обекта на търсенето. Не бяха готови да поемат никакви рискове. Командирът на групата изрева с цяло гърло „Обектът засечен!“ в микрофона на ревера си, за да надвика шума от хеликоптера. Другите закрещяха към колата: „Излез веднага! С ръце на тила! Движи се бавно или ще стреляме!“.
Вратата на мазератито се отвори и под ослепителната светлина на прожектора слезе изплашеният шофьор и падна на колене на асфалта. Червените точки на лазерните мерници затанцуваха по гърдите му като ято светулки. Ченгетата приближиха предпазливо. Мъжът обаче не приличаше на страховития противник, когото очакваха да видят. Нямаше нищо общо с него. Този беше доста по-възрастен, слаб и висок. Шефът кимна на хората си да го задържат въпреки всичко.
— Не съм направил нищо! — извика Пиетро де Крешенцо на италиански, когато го бутнаха да легне по очи и закопчаха китките му на гърба. — Той ми каза да закарам колата на жена ми у дома… — Възраженията му се загубиха в шума. Брониран полицейски ван спря до него и го вкараха отзад.
След три минути бърз спринт по тиха странична уличка между високи сгради Бен закрачи покрай паркираните коли и потърси подходяща за себе си. Не му харесваше да краде коли, но когато видя ръждясалото рено 5 край бордюра, си помисли, че собственикът вероятно би му благодарил, задето го е отървал от него. Нямаше аларма, нито имобилайзер. Кражбата бе извършена по класическия начин. Стъклото на дясната врата се спусна само след няколко удара. После Бен отключи вратата отвътре, качи се и се зае с кабелите за запалването. След малко двигателят забръмча.