Бен потегли и продължи спокойно по безлюдните нощни улици. Не бързо, но не и бавно, без да привлича вниманието, без да нарушава правилата за движение. През старческото пърпорене на двигателя на колата той чуваше ритмичното чаткане на полицейския хеликоптер и воя на полицейските сирени — като че ли всички патрулни автомобили се бяха отправили към къщата на Сегура.
Бен спря на червен светофар на голямо Т-образно кръстовище и даде десен мигач, следвайки стрелките, сочещи изхода от града. Улицата отпред беше безлюдна. След няколко секунди светлините се смениха и той потегли.
Страхотен удар изтръгна волана от ръцете му и го отхвърли настрани. Колата се завъртя, качи се на бордюра и се блъсна в стена.
Няколко секунди Бен беше зашеметен. Виждаше разфокусирано, ушите му пищяха. Минаха секунди, преди да си даде сметка, че ослепителната светлина, която виждаше през напуканото предно стъкло, е здравият фар на колата, която беше профучала през кръстовището и го беше блъснала. Беше останала на няколко метра от него на уличното платно, със силно смачкан десен фар и счупено странично огледало, което висеше като наполовина отрязано ухо.
От колата слязоха двама души и тръгнаха към реното на Бен. Той видя, че са с униформи и че колата им е тъмносин ситроен C4 със сигнални светлини на покрива и надпис „Полиция“ отстрани.
Единият от полицаите беше по-възрастен, на около петдесет. Устата му беше разкървавена от отворилата се при удара въздушна възглавница. Другият, който още нямаше и трийсет, вече съобщаваше по радиостанцията за инцидента. Бен се опита да отвори вратата, за да излезе, но тя беше заяла. Обърна се странично и я изрита с крака. Тя се отвори със стържещия звук на изкривен метал. Когато се измъкна, двете ченгета се спуснаха към него с хиляди извинения и обяснения на испански.
После млъкнаха. Вторачиха се в него намръщено, спогледаха се. Леко кимване, после и двамата посегнаха към кобурите.
Младият беше по-бърз, но така и не успя да вдигне оръжието достатъчно. Бен стигна до него с една крачка за около половин секунда. Изби пистолета му надолу и изви ръката на ченгето, като заби лакът в лицето му. В същото време с левия крак изрита коляното на по-възрастния и го събори по гръб. Преди младият да успее да падне, Бен прекрачи до колегата му и с ритник в главата го неутрализира.
Не им причини някакви тежки увреждания. Взе зиг зауера на младия и го мушна в колана си, после взе оръжието и на другия — измъкна пълнителя и го прибра в джоба си, разглоби го, взе цевта и я пусна в решетката на уличен канал. После счупи с крак радиостанциите и на двамата.
Реното беше неизползваемо, за разлика от полицейската кола. Когато потегляше, Бен съзнаваше, че ходът е лош и че ще трябва да изостави колата съвсем скоро, преди полицията да научи за инцидента.
Само след няколко секунди стана ясно, че вече е твърде късно. Когато сви по една улица, той видя, че зад него се движат две полицейски коли. Все още не го преследваха. Можеше да продължи да се преструва и да рискува да го разпознаят или да се опита да се измъкне, преди след него да се спуснат още петдесет коли плюс хеликоптер и специалните части. Щеше да му дойде малко в повече точно сега.
Решението не беше трудно. Натисна рязко газта и неочаквано направи ляв завой. Двете полицейски коли сякаш се поколебаха за миг, после завиха след него. От радиостанцията в колата някой започна да крещи. Той не му обърна внимание. Вече нямаше смисъл да се преструва. Качи колата на тротоара и я спусна по широка стълба, която слизаше към пешеходна улица. Машината заподскача и се разтресе по стъпалата, докато не се удари най-долу сред дъжд от искри. Бен погледна в огледалото и видя, че полицаите не са се осмелили да го последват по стъпалата. Четирима полицаи бяха излезли от колите. Изтрещяха пистолетни изстрели. Задното стъкло се счупи. На двайсет метра по-нататък Бен зави и форсира двигателя. Излизаше от Стария град и влизаше в новите квартали около него.
Започна да се оглежда вляво и вдясно, за да открие подходящо място, където да отбие и да изостави полицейската кола, когато чу боботенето на хеликоптера над главата си. След миг попадна в кръга ярка бяла светлина на прожектора. Натисна педала още повече и за миг изпревари хеликоптера, защото стрелката му показа сто и двайсет километра в час. Стомахът му се качи в гърдите, защото улицата изведнъж мина под надлез. Хеликоптерът се издигна рязко, за да го избегне, после отново полетя над него, докато се движеше към индустриалната зона. Наоколо се издигаха високи складови постройки. Хеликоптерът се спусна ниско, на трийсетина метра вляво от него. Страничната врата се плъзна назад и се появи стрелец с каска и бронежилетка, с голяма карабина в ръце. Прицели се в предницата на колата.