Бум! Бен почувства удара в предния калник. Стрелецът се целеше в гумите. При тази скорост една предна спукана гума би преобърнала колата и би го направила на кайма. Той натисна спирачката и сви в следващата пряка. Продължаваше да навлиза все по-дълбоко в индустриалната зона.
Вой на сирени го накара да отдели очи от пътя и да погледне в огледалото. От всички страни прииждаха полицейски коли и заемаха цялата улица под море от сини светлини.
Лошо. Хеликоптерът обаче го безпокоеше повече. Висеше успоредно с него, сега малко по-близо, и стрелецът се готвеше за нов изстрел. Бен видя как ръката му с черна ръкавица се свива около ръкохватката. Четвърт секунда преди да отекне изстрелът, Бен натисна спирачката и куршумите попаднаха пред муцуната на ситроена.
Спирачката обаче означаваше, че е загубил скорост, а полицейските коли го настигаха бързо. Последва още един изстрел. Този път куршумите се забиха в ламарината на колата.
Стрелецът от хеликоптера стреля отново. Този път успя. Предницата на колата изведнъж потъна, защото предната гума се спука и разкъса на ивици. Бен стисна волана и едва успя да овладее колата, която поднесе към тясна улица между някакви складове. Хеликоптерът рязко се издигна.
Колата на Бен силно се тресеше, но въпреки това той форсира двигателя максимално. Напред имаше строителен обект — жълт багер, миксер за бетон и огромен самосвал, който беше изсипал голяма купчина чакъл отстрани на улицата. Светлините на хеликоптера се отразяваха в складово помещение точно в края на улицата.
Една полицейска кола следваше Бен по петите. Докато той се бореше с управлението на реното, тя го изпревари и се опита да препречи пътя му. Улицата се стесняваше заради строителните работи. Колата отпред наби рязко спирачки и Бен си даде сметка, че пред него няма път.
След като половината испанска полиция го следваше неотлъчно, нямаше начин да намали скоростта. Натисна газта докрай и насочи колата към купчината чакъл зад самосвала.
Ако не го убие, това можеше и да свърши работа.
По дяволите! Бен се подготви за удара. Докато летеше към купчината чакъл със сто и шейсет километра в час, проехтяха още изстрели и предното стъкло се превърна в непрозрачна паяжина. Нещо го удари силно в лявата ръка, но сетивата му нямаха време да го регистрират, защото колата се заби в чакъла и въздушната възглавница експлодира в лицето му. Почувства смазващия удар в камъните. Предницата на колата се вдигна рязко нагоре, разкъса предпазната пластмасова мрежа и излетя нагоре във въздуха като изтребител, пуснат от борда на самолетоносач.
За миг, който сякаш продължи цяла вечност, всичко изглеждаше спокойно. Бен си помисли за летния бриз и поляните с диви цветя. Помисли си за Брук. Смехът й отекна в съзнанието му.
После го погълна буря от оглушителни звуци, болка, хаос и разрушителни сили, когато колата се заби в сградата насреща в доста високия приземен етаж. Премина през стъклата и сред дъжд от парчета и искри се плъзна по бетонния под, удари се в някакви сандъци и спря край носеща колона.
Изведнъж отново настъпи тишина. Чуваше се само пукането на метала от смачканата кола. Полицейските сирени звучаха приглушено отдалеч. Бен изпъшка и откопча предпазния колан. Излишно беше да отваря вратата — нямаше я. Измъкна се от ситроена и огледа пораженията на проблясващите светлини от полицейските коли вън. Преди малко мястото може би беше склад за мебели. В момента повече напомняше руините на Дрезден от февруари 1945 г.
Едва сега Бен усети парещата болка в лявото рамо и си спомни удара, който бе почувствал. Докосна мястото. От пръстите му капеше кръв. Усети как кръвта се стича в ръкава му. Прилоша му и сърцето му заби ускорено. Премигна, за да отстрани потта от очите си, и напрегна сили. Не трябваше да спира.