Погледна през счупените прозорци и видя полицаи да излизат от колите с насочени оръжия и да се разпределят на групи. Хеликоптерът, който го преследваше, все още висеше над улицата.
Тогава дойде втори хеликоптер и кацна край полицейските коли. Още преди да докосне земята, вратата се отвори и на земята скочи фигура в черно.
Черната й коса се развяваше от въздушната струя на ротора. Дори и от това разстояние Бен видя мрачната решителност, изписана на лицето й.
Дарси Кейн.
Бен се усмихна. Знаеше, че ще я види отново. Какво искаше тази жена?
След нея слезе високият плешив мъж, когото Бен беше видял с нея в катакомбите в Рим. Набързо им докладваха за случилото се, после Дарси Кейн извади пистолета си и решително тръгна към входа на сградата.
Бен се дръпна от прозореца и се огледа, за да потърси изход.
Дарси влезе в сградата с отряд командоси. Скоро ги лъхна остра миризма на нагорещен метал и бензин, а фенерите им осветиха останките на колата.
— Боже! — промърмори Буитони. — Не може да е оцелял след това.
Дарси се приближи до колата.
Нямаше го в нея. Бен Хоуп се беше изпарил. Тогава видя капките кръв и ги проследи с лъча на фенера по бетонния под към стъклото, където се беше събрала малка локва.
— Ранен е — каза Буитони.
— Не много тежко — уточни Дарси. — Наблюдавал ни е оттук.
Друга кървава диря водеше в обратна посока.
— Насам — извика тя.
Буитони и останалите я последваха. Кървавите петна стигаха до метални стъпала в стената, които се изкачваха до метален капак на тавана. Някои от стъпенките бяха изцапани с кръв, на капака горе се виждаше следа от длан. Дарси се изкачи по стъпалата, вдигна капака и изпълзя на плосък покрив. Насочи лъча на фенера си и видя редица покриви достатъчно близо, за да може Бен да избяга по тях.
Тогава на лицето й падна първата тежка капка дъжд. После още една. Вдигна очи към небето.
— По дяволите! — изруга тя.
Изведнъж небето сякаш се продъни. Всички освен Дарси хукнаха да се скрият от потопа. Покривът на склада заблестя от водата.
Дарси видя как кървавата диря изчезва и с нея и шансовете да залови Бен Хоуп.
— По дяволите! — изруга отново тя.
53
Дъждът се превърна в истински порой. Бен излезе от индустриалната зона. Залиташе. Болката в ръката му се усилваше, така че мушна китката под колана си, за да я обездвижи максимално, докато тича. Стигна до ламаринено хале, край което бяха струпани камари стари палети. Мушна се между тях, съблече ризата си и огледа раната. Кръвта не спираше — дъждът едва я отмиваше. Куршумът все още беше вътре, заседнал някъде в трицепса. Не смяташе, че е засегнал костта. Скъса единия ръкав на ризата си и стегна с него мишницата си, за да спре кръвта. Не беше кой знае каква превръзка, но засега щеше да свърши работа.
Той пъхна останалото парче от ризата си в пролука между палетата и се огледа, за да се ориентира. Имаше телена ограда, после около двеста метра пустееща земя и след това — шосе. Изтича до оградата и се прехвърли от другата страна, като се хвана за горния край със здравата ръка. Премина на бегом празното място и вървя по шосето около двеста метра, като непрекъснато се ослушваше, защото очакваше полицейските сирени да завият всеки момент.
Когато чу дизеловото боботене на голям камион, сирените все още не се бяха появили. Бен избърса очите си с длан и вдигна палец.
Камионът намали и спря край пътя. Бен се покатери в кабината, благодари на шофьора, че е спрял, и се опита да прикрие кървавата превръзка с ръкава на тениската си.
— Нямаш багаж, приятел — подхвърли шофьорът на английски, след като потегли и набра скорост. Акцентът му беше от Южна Африка.
Бен го огледа на слабата светлина в кабината. Малко над четирийсет, слаб, скулесто лице, небръснат, мазна русолява коса, вързана на опашка под шапка с козирка.
— Казвам се Ян — каза шофьорът и подаде ръка. — Ян Мъжкаря.
— No comprendo Inglese — каза Бен. Не пое ръката му.
Ян сви рамене и дръпна ръката си, но му се усмихна съзаклятнически и намигна.
— Няма проблем, приятел. Без лоши чувства. Няма нужда да се преструваш пред мен, разбираш ли какво искам да кажа? — Той се засмя, бутна лостчето за чистачките и леко ги ускори.
Бен мълчеше.
— Веднага те познах — продължи Ян. — Помня физиономии, това е.