— И смята да ги продаде на терористи?
— Така предполагат източниците на разузнаването. Ако е вярно, войната в Афганистан може да се обърне срещу нас. Сегашните бомби и гранатомети ще ни се струват детски играчки. С тези машини терористичната заплаха ще се издигне на ново безпрецедентно ниво.
— Чакай малко — каза Дарси. — Нещо не разбирам. Какво общо има всичко това с Бен Хоуп и убийството на Урбано Тасони?
— Бен Хоуп не е убил Тасони.
— Кой тогава? — попита смаяно Дарси.
— Ние.
56
Листър се засмя мрачно на изражението й.
— Да, точно така. Ние. Добрите момчета.
— Не вярвам — обади се Буитони.
Листър го погледна в огледалото.
— Така ли? А това е само началото.
В главата на Дарси изведнъж изникнаха стотици въпроси. Листър току-що бе споделил с тях информация, която, дори наполовина да беше истина, би могла да ги убие. Отчасти й се щеше да не беше чула всичко това. Отчасти искаше да чуе всичко.
— Продължавай — подкани го.
Листър продължи да говори бързо, докато шофираше. Обиколиха Плас дьо ла Конкорд и „Шанз-Елизе“ остана вдясно от тях.
— Добре. Публичният имидж на Тасони е документиран много добре. Роден през хиляда деветстотин петдесет и шеста година в богато влиятелно семейство. Преуспяващ, харизматичен човек, на когото е отредено да бъде голям играч по един или друг начин. Обществеността обаче не знае, че Тасони от години е свързан с организираната престъпност. Италианската мафия, руската мафия, какво ли не, но нищо никога не бе доказано. Доколкото знаем, за пръв път се е срещнал с Григорий Шиков в Москва през седемдесетте години като младеж, силно обвързан с италианското марксистко движение. Тези идеологии не оцеляха дълго. Тасони и Шиков са се снимали заедно по различни поводи и са имали общ бизнес. Разузнаването отдавна го следи, но досега той не е дал никакъв повод за действие. До началото на тази година, когато допусна грешката, която всички очакваха. — Листър погледна Дарси. — Тасони, изглежда, е обичал по-младичките.
Буитони изруга под нос. Дарси мълчеше.
Листър продължи:
— И така, не губиха никакво време и веднага му предложиха сделката. Условията бяха прости — поднасяш ни Шиков и си свободен или завинаги потъваш заради секс скандал с малолетна. Тасони веднага прие. Проблемът беше в това, че дори и той не можеше да предложи нищо, с което Шиков да бъде изобличен. После преди няколко дни Тасони се свърза с наши агенти. Изглежда, най-после се бе появила идеалната възможност. Обяснил, че Шиков се кани да извърши обир в италианска галерия и че е поверил работата на сина си Анатолий. Той и бандата му трябвало да отвлекат тримата собственици на галерията от домовете им през нощта и да ги принудят да им дадат кодовете за алармената система. В края на краищата обаче не стана така.
Дарси се намръщи. Умът й работеше трескаво.
— Момент. Каза, че британското разузнаване е знаело за грабежа предварително?
Листър преглътна и кимна.
— Всичко е регистрирано в досието на операция „Йерихон“. Тоест истинското досие, а не цензурираното, което ти показаха. Шефовете на нашия отдел решиха да изчакат да видят как ще се развият нещата. Така и не информираха италианската полиция.
— Наистина е гадно.
— Слушай нататък. Нямам много време. Именно Тасони събрал италианския екип за обира и включил в него собствения си бодигард Роко Маси. Роко обаче не знаел, че шефът му е марионетка. Ако го бяха арестували и му бяха обещали да го пуснат срещу името на шефа му, всичко щеше да се потули. Той обаче се измъкна чист. Самият Тасони не е знаел, че един от хората му, Бруно Беломо, е агент под дълбоко прикритие с истинско име Марио Бели. Следиш ли мисълта ми?
— Продължавай.
— Ако планът бе успял, щеше да се случи едното от две неща. Или Анатолий да ни отведе директно при баща си, при което баща и син щяха да бъдат арестувани заедно, или, ако Шикови се окажеха по-внимателни и не осъществяха пряк контакт, с помощта на Бели да арестуваме Анатолий и да го притиснем. На пръв поглед той беше садистичен изрод, но дълбоко в себе си беше разглезен страхливец, който бързо щеше да се пречупи и да предаде баща си, вместо да прекара остатъка от живота си в затвора.