Сочеше монетите — британски пенита и евроцентове — пръснати по тавана на преобърнатата кола. Докосна монета от една лира. Бързо губеше сили. Ръката му се отпусна, а Дарси се вгледа в кървавия отпечатък, който остави върху главата на кралицата на гърба на монетата. Листър отново вдигна ръка с насочен показалец. Умоляваше.
Разбери ме! Моля те, разбери какво ти казвам!
Започна да показва с пръсти. Числа.
Едно. Пет. Три.
— Какво е „едно-пет-три“? — попита тя трескаво.
Погледна отново изцапаната с кръв монета. Пари ли имаше предвид? Сто петдесет и три какво? Милиони?
— Не разбирам.
Мотоциклетистите вече бяха съвсем близо. Онзи, който бе карал мотоциклета, разкопча якето си и извади пистолет. Другият насочи узито и пусна един откос. Дарси инстинктивно се сви, защото куршумите зачаткаха по ламарините и във вътрешността на колата. Когато отново погледна, Листър беше мъртъв. Куршум беше отнесъл слепоочието му.
Тя се измъкна от колата и хукна през дърветата покрай Сена. Куршуми разровиха пръстта около нея. Можеше да се скрие само на едно място.
Хукна право към бетонната стена, която се спускаше в реката. Напълни дробовете си, докато летеше във въздуха, и се подготви за предстоящия сблъсък със студената вода. Тялото й проряза повърхността и след първоначалния шок Дарси заплува с мощни удари дълбоко под вода. В ушите й отекнаха изстрели, наоколо падаха куршуми, които оставяха бели пенести следи. Заплува още по-бързо, докато сърцето й заби бясно и дробовете й бяха готови да се пръснат.
Когато изплува и си пое въздух, беше на стотина метра надолу по течението, под извита дъга на мост. Прикри се и погледна към двамата мотоциклетисти, които се върнаха при обърнатата лагуна. Единият хвърли малък черен предмет през счупеното стъкло.
Почти веднага колата беше обхваната от пламъци. Мъжете се обърнаха и хукнаха към мотоциклета. В далечината се чу полицейска сирена. После още една.
Мотоциклетът изрева и потегли. Почти веднага след това лагуната експлодира.
57
Североизточна Португалия
Няколко километра от испанската граница
Няколко часа почивка призори не помогнаха особено на Бен да се почувства отпочинал и силен, но страхът, че някой фермер или работник може да го открие свит в стария джип, му беше достатъчен, за да го накара да продължи по пътя си рано сутринта.
Няколко коне от близката конюшня престанаха да пасат и наостриха уши боязливо, когато Бен пи вода от варела, в който се стичаше дъждовна вода от покрива над тях. После странното боязливо същество изчезна също толкова внезапно, колкото се бе появило, конете се успокоиха и продължиха да пасат.
Сутринта и ранния следобед Бен се движеше пеша. Общественият транспорт щеше да е по-безопасен в големия град, където хората не се интересуваха от околните и не бе трудно да изчезне сред тълпата. В провинцията обаче хората бяха много по-любопитни, особено към непознатите, така че сънливата гара или безлюдната автобусна спирка можеха да му донесат куп неприятности. Достатъчно беше някой местен да разпознае лицето му от новините и Дарси Кейн с цялата й армия отново щяха да го подгонят, както глутница хрътки гони заек. Да опита на автостоп също беше опасно; да открадне кола от някоя ферма наоколо означаваше да си навлече беля, а можеше да отнесе и шепа сачми за лов на птици от някой нервак.
Държеше се настрана от големите шосета, избираше малки междуселски пътища и избягваше застроени райони. Усилието от продължителното ходене бързо го изтощи. Ръката силно го болеше под новата превръзка. Имаше още няколко таблетки кодеин, но те щяха да забавят преценките му и времето за реакция. Трябваше да пази разсъдъка си максимално бистър.
Малко след четири следобед, близо до град Кастело Бранко, Бен чу зад гърба си боботене на стар дизелов мотор и бързо се скри в храстите край пътя. Пикапът сигурно беше видял и по-добри дни. Двигателят ужасно тракаше, а отзад се стелеше димна завеса от изгорели газове. Пикапът теглеше ремарке, натоварено с огромен куп слама. Бен видя шанса си да спечели малко време да си отдъхне. Беше по-добре от автостоп. Шофьорът, полузаспал старец с набръчкано като древен пергамент лице, с увиснала през прозореца ръка, едва ли щеше да забележи неканения спътник, качил се на ремаркето му отзад. Бен изчака пикапът да отмине, после се затича, улови се за задницата на ремаркето и скочи. Разрови бодливата слама и се намести, за да се скрие от преминаващи коли.