— Ти си преди всичко убиец-саботьор — процеди той с гняв. — И аз няма да те оставя на борда, за да не причиниш още повече злини от това, което вече направи!
Смит се дръпна назад, стиснал зъби.
— Категорично отказвам…
Дон го придърпа.
— Дай ми само повод да те убия. Моля те.
Пусна го и го изгледа с такъв поглед, че Смит просто не можеше да не повярва на всяка негова думичка.
Смит приглади омачканите си дрехи. Засмя се, сякаш бяха обсъждали времето навън и вдигна полевия костюм.
— Черното винаги ми е било любим цвят — заяви той, вдигнал отново глава. Усмивката се разля по лицето му като петно.
Джон влезе в дока за роботите и измъкна плазмена пушка от оръжейния шкаф.
— Дезактивирай предпазител — каза той.
— Гласов код разпознат — отвърна микропроцесорът на оръжието. — Карабина заредена — малка лампичка просветна от червено на зелено.
— Разбий!
Джон се обърна рязко, с насочената карабина в ръцете му. Сърцето му подскочи, като видя робота, прекрачващ прага, размахващ металните си ръце като разярен воин.
— Разруши! Убий! Унищожи! — изрева повторно роботът.
Джон надигна оръжието и го насочи право в контролния възел на машината. Щеше за малко да стреля и да го разбие на трески, ако подготовката му на опитен стрелец не беше толкова добра; ако баща му не беше толкова добър учител във всичко…
Поколеба се за част от секундата, с очи, все още приковани в мерника… и търкалящият се на гъсениците си робот рязко спря. Видя, че иззад него се показа Уил с хакерната си кутия в ръка.
Ръцете на Джон отпуснаха карабината, сякаш изведнъж беше натежала цял тон. Изгледа сина си с невярващи очи. Уил измъкна от компютърния си уред малък микрофон и го вдигна към устните си.
— Разруши. Убий. Унищожи — каза Уил.
— Разруши! Убий! Унищожи! — отекна роботът.
Уил се облегна фамилиарно на хуманоидното му туловище и започна да сочи на баща си изкусно въведените от него модификации.
— Бръкнах в процесора му, изключих главната му операционна система и проникнах в подпрограмите — вдигна поглед към баща си. — Сега в основни линии работи под дистанционно управление. „Спасих живота на всички ви, а вие дори не ми благодарихте! Виж какво постигнах! Погледни ме, татко…“ Уил задържа погледа си, докато Джон не измести очи встрани.
— Уил… — понечи Джон, мъчейки се да се усмихне. — Знам, че нямам…
Дон Уест влезе в стаята и обяви:
— Професоре, готови сме.
Джон погледна към Уест и се намръщи, а после отново се обърна към сина си. Уил го гледаше с ням укор. „Знам, че имаш нужда от мен, сине… Но не бива да забравям основното… Трябва да ви защитя и семейството ми да оцелее. Това означава да си родител…“ Поклати глава.
— Ще поговорим по-късно, синко — промълви той уморено.
Мина покрай Уил и робота, вдигна пушката на рамо и излезе от стаята с Уест.
Уил безмълвно изгледа как баща му отново, за кой ли път, го остави сам.
Защо сам той не беше достатъчно голям, за да може да използва оръжие, да тръгне с баща си, както можеше да го направи Дон Уест, да застане с лице срещу всички предстоящи опасности, да защити него… да направи нещо такова, че да накара баща му да изпита достатъчно голяма необходимост от него и никога повече да не го оставя зад себе си. Мразеше да се чувства малък, безпомощен и безполезен… Момчето прехапа устни.
Обърна отново очи към робота, към огромната му, излъчваща сигурност мощ, надвиснал като закрилник до него. Изгледа го продължително. След което въведе поредна команда на контролната кутия.
— Ще се грижиш за татко ми, нали, Робот?
Роботът послушно се затъркаля към вратата, следвайки бащата и Уест.
Гласът му отново беше прозвучал слаб и самотен в просторното и отекващо помещение. „Мразеше да е малък и безпомощен.“ Но сега разполагаше с робота… и нямаше повече да е малък и самотен.
Дванадесета глава
Входният люк на „Протей“ се завъртя, разтвори се и пред тях се опъна чакащият ги дълъг, тъмен коридор. Дон активира шлемовата лампа на своя скафандър. Погледна през рамо затварящия се люк на „Юпитер“, преди да направи първата си стъпка в неизвестното. Джуди го следваше по петите, със Смит пред нея. Джон Робинсън зае ариергарда, за да е сигурен, че Смит няма да кръшне и да избяга.