Той натисна ръчката на изтласкващите дюзи. Въздъхна облекчено, когато корабът му откликна, изви се в дъга и се отдалечи от корпуса на портала, преди да го включат в окончателната статистика от доклада за претърпени щети.
— Да не искаш да кажеш, че вървим, без да падаме? — хрипливо попита Джеб.
Уест се разсмя. Задържа някак смеха си и отвърна:
— Не можеш току-така да се измъкнеш от купуването на бирата.
Той изключи изтласквачите и увисна в пространството, наблюдавайки „Рейнджър Едно“, докато спасителният кораб не се скачи с него. Едва след като се увери, че Уолкър е в безопасност, той обърна кораба си по траектория към База Грисъм.
Първа глава
Водопадът от цигулки прерасна в героично и триумфално кресчендо — звукът беше твърде мощен, за да бъде удържан в тясното пространство на малкия монитор. Както и картината на открития космос, неуместно смалена, за да се вмести в широкия колкото длан видеоекран.
Гласът се вряза зад кадър, спокоен и все пак вълнуващ:
„От самото начало на човешката история мъже и жени са търсели обетованата земя, където безграничните ресурси са достъпни за всеки…“
Образът на екрана преля в обвеяна от ветровете идеална двойка — снажен, брадясал мъж и тъмнокоса, красива жена, застанали рамо до рамо. Лицата им бяха толкова познати на момчето, колкото собствената му ръка, сгушила монитора — и в същото време му изглеждаха чужди. Видът им го притесняваше и потискаше, колкото и често да ги беше виждал.
„Този човек, професор Джон Робинсън, създателят на хипердвигателя, по-бърз от светлината, ще превърне вековната мечта на човечеството в реалност.“
На екрана просветнаха стилизираните синкаво-златисти овали на логото на Мисия Юпитер, обграждащи семейната двойка, с техните три съвършени деца — русокоса млада жена, тъмнокосо момиче и светлокосо момче. По лицата и на тримата бяха разцъфнали еднакво неестествени, дигитално разкрасени усмивки.
„Джон Робинсън и неговото семейство преминаха през специално обучение, за да извършат десетгодишно пътешествие през галактиката, на борда на технологично най-развития космически кораб в света, «Юпитер»…“
Екранът внезапно примигна и образите им изчезнаха, заменени от купола на мощен звездолет, осветен от лъчите на изгряващото слънце. „Семейство Робинсън скоро ще се превърне в авангард на поколения бъдещи семейства. Те ще се заселят на нашата колония на Алфа Едно. Там те ще се превърнат в първите заселници на един свят, където неограничените запаси от храна и вода ще станат рождено право на всички…“
Кадърът отново се смени, за да покаже спътникова снимка на един свят, който определено не беше Земята. Компютърната симулация понесе зрителя надолу от планетарната орбита, предлагайки на взиращото се в екрана момче гледката на птица в полет, зареяла се над щедро огрени от слънце поля с богата реколта.
„Едно бъдеще в рая…“
Момчето примигна, когато гледката на новата Райска градина бе изместена от ново лого — този път търговско — и съвсем неуместната за случая бутилка на Кока-Кола се понесе към звездите.
„Тази мисия се спонсорира от Въоръжените сили на САЩ и от Корпорация Кока Кола.“
Уил Робинсън, най-малкото русокосо дете на „героичния професор Джон Робинсън“ сгърчи несъвършеното си десетгодишно лице в израз на безнадеждно отвращение.
— „«Кока Кола»… — имитира той, подражавайки на тържествените последни думи на говорителя — … ще спаси бъдещето на вашите деца.“ Свободната му ръка се пресегна към джобния компютър, който държеше в другата си длан. — О, я стига — измърмори момчето и активира нова програма с ловко движение на хакер.
Уил надникна през вратата и проследи сърдитата си майка от скривалището си в дрешника. Мама стърчеше сред дневната и жестикулираше като жонгльор, сочейки с ръце на носачите какво да вземат, като в същото време поддържаше разговора с изнервената му училищна директорка. Поне засега в това скривалище той беше в безопасност от целия хаос, погълнал дома и целия му живот.
Може би в прекалена безопасност… Той се вслуша в извисилия се глас на директорката, забеляза израза на лицето на майка си и ръката му отново трескаво зашари по клавиатурата на миниатюрния компютър.
— Той наруши главната ни енергийна мрежа само за да проведе експеримента си — говореше директорката и отчаяно размаха ръце. — Училището изпадна в хаос! Останахме дори без осветление.