Когато прескочи през прага, паякът, следващ по петите му, отпрати тънкия си като камшик крайник напред, към него. Той рязко се дръпна, едва избягвайки месестата кука на върха му… спъна се и падна.
Морийн се втурна към командния пулт, чула мъжа си, който я беше извикал. Видя го на екрана през очите на робота, да въвежда кодове, застанал до вратата на люка, докато останалите стояха напрегнато край него. „Люкът. Почти са се спасили…“
Джон вдигна поглед от панела и поклати глава. Разпери безпомощно ръце. Люкът не реагираше.
— Морийн, можеш ли да ми подадеш нещо…?
Тя отпрати светкавично въпрос към Централния процесор на „Протей“ и намери отговора.
— Зациклил е във вакуумен тест. Преодолявам го. Опитай сега. Джон…? — той не й отговори и тя отново погледна в монитора. Екранът, на който беше зърнала лицето му, беше празен.
Дон се изтърколи презглава през разбитата противоударна врата, към кухината пред изходния люк. Приземи се тежко и изпъшка от болка, ударът му беше изкарал въздуха.
Чудовището изпълзя от другата страна към него, разтворило яростната си паст, виждайки го проснат на пода, безпомощна, прясна плът…
Изведнъж едрият план на собствената му гибел се оказа блокиран от флуидна синкава стена; роботът беше застанал пред него, преграждайки вратата с гърба си.
Метал издрънча в метала; тялото на робота потръпна като човешко, но не отстъпи пред устремната атака на обезумялата маса паякоподобни същества, които напираха от другата страна на прага. Дон чу пронизващо ушите стържене и зъби, достатъчно остри, за да пробият цял звездолет, разкъсаха гърба на робота, сякаш беше консервена кутия, пълна с риба-тон. Той направи отчаян опит да издърпа краката си и да побегне от прага и онова, което напираше към него, но тялото му сякаш се беше превърнало в гума.
Нечии ръце рязко се пъхнаха под мишниците му, повдигнаха го и му помогнаха да се изправи. Той се извърна и видя Джуди, чиито очи грейнаха от облекчение и…
— Хайде, бързо! — извика Робинсън.
Лампите светнаха в зелено, вратата се отвори. И изведнъж разбра, че няма какво да каже на Джуди, дори и да можеше да намери подходящите думи.
Джуди го пусна и двамата се затичаха след останалите.
Четиринадесета глава
Морийн и Пени седяха пред командния пулт на „Юпитер Две“ и подгряваха корабния двигател. Зад тях Уил се бореше с виртуални чудовища, като отмяташе невидимите паяци от гърба на своя симулант, докато в същото време истинският робот се бореше с истинските чудовища в другия край на комовръзката. Холографските му очертания около момчето вече просветваха на места, докато реалновремевите поражения по корпуса на истинския робот нарастваха.
— Уил — извика баща му откъм външния люк на „Протей“, — можеш ли да докараш робота тук?
Нови паяци се нахвърляха върху изтерзаното туловище и зачовъркаха в тялото му в своя безумен порив да се доберат до живата плът, която се опитваше да опази по-далече от тях. Уил направи гримаса, сякаш наистина изпита болката на машината, и поклати безпомощно глава.
— Не мога да го придвижа, без да пусна тези паяци в кораба! — Тялото на робота просто гъмжеше от тях, бяха го пронизали и стърчаха от всичките му страни; напираха през зейналите процепи на тялото му в яростните си опити да се доберат до люка.
— Остави го тогава — заповяда баща му и Уил почти забеляза изписаното на лицето му съжаление.
— Съжалявам… — прошепна Уил последните си думи към робота и започна да изключва командите на своя симулант на Робота.
На борда на „Протей“ един от паяците изпълзя през срутващото се тяло на робота и се понесе сам и жаден за кръв към вратата на люка.
— Запечатай я! Веднага! — изрева Робинсън и Дон удари клавиша с юмрука си. Вратата все още се затваряше, когато първото чудовище се добра до тях. Едно от пипалата на паякообразното се стрелна напред и острият му нокът одраска гърба на Смит тъкмо когато вратата се срина надолу.
Извънземното бебе отскочи от ръцете на Джуди, изпищя ужасено, приземи се върху гърба на Смит и се понесе към другия край на камерата. Вратата се запечата, прерязвайки месестия крайник на чуждоземното чудовище. Пипалото изплющя на пода и последва тишина, предоставила им миг спокойствие.
Смит потърка гърба си и погледна ядно към разтрепераното телце на извънземното бебе, сгушено в ръцете на Джуди.