— Този малък ужас ме одраска.
Дон натисна бутона на якето си и най-после освободи противоударния щит и шлема си. Погледна надолу и сърцето му продължаваше да се блъска в ребрата, когато видя гъбестия тънък крайник, все още гърчещ се на пода. Люкът бавно се завъртя.
Най-после се бяха озовали на борда на „Юпитер Две“ и Дон се забърза сред останалите, отправяйки се към пилотското си кресло пред командния пулт. Потъна в креслото — собственото му пилотско кресло — с чувство на вцепеняваща благодарност. И веднага огледа екраните. Външната панорама на двата кораба му показа пълчищата от паяци, измъкващи се от недрата на „Протей“, плъзнали по корпуса му и мятащи се към мястото, където се беше скачил „Юпитер“.
Робинсън зае мястото на помощник-пилота.
— Готови за отделяне — обяви той.
Уил наблюдаваше от вътрешността на своя симбот как баща му и майор Уест се приближиха до командния пулт, без да обръщат поглед назад. Нови и нови участъци от холограмата на робота запримигваха около него с всяка нова секунда.
Той се измъкна от изтерзания силует, неспособен повече да бъде свидетел на ужасната му смърт.
— Сбогом, роботе — прошепна момчето.
Пени пристъпи до него и обгърна раменете му.
— Нямаше как да го спасиш, хлапе — промърмори кака му и го прегърна.
Уил вдигна глава към сестра си и лицето му се озари от мигновен проблясък на вдъхновение.
— Да го спася…? — каза той. — Разбира се!
Изтича до конзолата и пъхна един микродиск в слота на компютъра си. Ловките му пръсти бързо набраха команда за зареждане паметта на компютъра. Мониторът пред него просветна и започна да отброява процента на записването. 75%… 80%… След това екранът побеля и през него премина надписът: НЕПЪЛЕН ЗАПИС. Лицето му посърна. Пени въздъхна, поклати глава и се обърна към собствената си работна станция.
Когато седна, някакво мъгляво облаче профуча край Уил и кацна на гърба на креслото й, над главата й, прекатури се през косата й и се стовари, свито на кълбо, в скута й.
— Да не си се побъркал? — извика гневно Пени. — Виж какво направи с косата ми!
Но след като оправи разрошените си кичури, погледна надолу… и видя сгушеното в скута й извънземно мъниче. Люспестата му кожа бързо смени всички цветове на дъгата, докато не придоби цвета на собственото й облекло. Тя се засмя изумена и го погали по главичката.
Дон освободи свързващия пръстен. Вдигна очи нагоре и започна да следи мониторите, докато „Юпитер Две“ се понасяше, освободен от кораба-сонда. Повърхността на „Юпитер“ вече бе осеяна с паяци; безкрайният им рояк продължаваше да се изсипва от „Протей“. Стомахът му се сви.
— Това му се вика весел пикник — промърмори той и насила измести поглед от екраните. — Първо — люспести извънземни, а сега — гигантски паяци.
В другия край на залата ужасеното гущерче/маймунка зарови лице в гърдите на Пени.
— Всичко е наред. Всичко ще се оправи… — измърмори Пени. В гласа й изобщо не се усещаше увереност.
— Измъкваме се — обяви Дон. — Всеки да се хване здраво.
Той подаде добре премерен сноп енергия към двигателя на „Юпитер“ и ги изтласка от кораба — сонда. Паяците по корпуса на „Протей“ се скупчиха като озверяла гмеж, докато зейналата пропаст на празния космос между двата кораба продължаваше да се разширява.
Дон се ухили доволно, наблюдавайки яростното им разочарование.
— А тълпата вече подивява…
— Спомни си кошмарите от детството, майоре — обади се Смит от другата страна на помещението. — Чудовищата не се отказват толкова лесно.
Дон сведе поглед към оплисканите си със слуз дрехи. Ръцете му потръпнаха. Завъртя стола си и се обърна към Смит.
— А ти защо не излезеш да си поговориш с тях, Смит? Като гадина с гадини.
Устата на Смит се изкриви.
— Едва ли се налага. Мисля, че те сами ще ни посетят — и кимна нагоре към екраните.
Дон отново се завъртя. Неизчислимо множество паяци се трупаха по външната обвивка на „Протей“ като жадни за кръв въшки, истинско нашествие от паразитни чудовища. Под смаяния му поглед те започнаха да скачат от повърхността на кораба — сонда с прибрани крайници и се завъртяха като сребърни дискове по посока на оттеглящия се „Юпитер“.
— Насочваме торпедата — обяви Дон и набра командите. — Огън в дупката!