Поток ракети се понесе към вихрещата се към тях маса от паяци. Той загледа със затаен дъх, изчаквайки взривяването на капсулите им.
Торпедата светнаха и угаснаха като дефектни свещички върху празнична торта, носейки се безвредно сред морето от паяци в безмълвния космически мрак, без да поразят нито един. Дон удари с юмрук по облегалката на креслото си.
— Роботът, изглежда, е повредил взривяващите им ядра — промълви Джон. — Няма да изгърмят.
Дон отново извърна глава към мониторите и усети непознато чувство на паника да пронизва стомаха му, наблюдавайки как рояка паяци се приближава към кораба. Някои отхвърчаха встрани от него… Други улучиха — разпускайки отново крайниците си, те започнаха да пъплят по корпуса.
А после тези на кораба започнаха да изстрелват влакнеста паяжина от коремите си, с които прихващаха изостаналите и ги придърпваха като макари.
Морийн Робинсън се върна на мостика от долното ниво, понесла прерязания крайник с метални щипци. Тя се запъти с него към биоконзолата.
— Точно такова ти беше лицето, когато майка ми ни дойде на гости — подхвърли й Джон.
Тя му хвърли умерено възмутен поглед.
— Сега ще получим ДНК-екстраполации.
На долния монитор пред Дон се появи графика на прерязания крайник; той започна да наблюдава как компютърът екстраполираше образ на целия крайник, запълвайки го с мускули и плът.
— Имат силиконова основа — заяви Морийн. — Елмазената им обвивка и липсата на дихателна система предполага способност да живеят в открития космос. Малкият челен мозък предполага комунални отношения. Като при пчелите.
Или като войнстваща раса мравки. Изглежда нищо не можеше да ги спре. Дори дълбокият вакуум. Просто продължаваха да прииждат. Дон извърна поглед от екрана си.
— Ако урокът по биология е завършил, професоре, на мен все пак ми трябва някаква помощ…
Морийн вдигна поглед към него.
— Ако не можеш да разбереш какво поразява врага, опитай се да разбереш какво обича той — тя кимна към показанията на дисплеите. — Може би се привличат от топлината и светлината.
„Топлина и светлина.“ Ето за какво се бяха впуснали да преследват „Юпитер“ в космоса. Ето за какво така алчно преследваха жива плът…
Той бързо се обърна към контролния пулт и започна да набира серия от команди. „Юпитер“ не беше единственият кораб наоколо с функциониращ двигател. Компютърът им все още беше свързан с този на борда на „Протей“. Само ако успееше да го изиграе както трябва…
Екраните му показаха, че „Протей“ се отзовава, включвайки двигателя си под неговите команди. Забеляза, че дюзите му се зачервяват и двигателите започваха да набират сила.
— Дистанционните команди действат — каза той. — Включвам щурвала.
— Внимание — предупреди компютърът. — Външен корпус нарушен.
Той погледна към горния екран, показващ как паяците бавно пронизват повърхността на кораба им.
Двигателят на „Протей“ се запали; неколцина паяци, които все още се носеха след „Юпитер“, привързани на паяжините на събратята си, започнаха да се откъсват и се насочиха обратно към кораба — сонда. Повечето си останаха на място.
— Сега да усилим радиатора… — и той насочи кърмата на „Юпитер“ към „Протей“, прицелвайки я право към нажежаващите се дюзи.
— Внимание — продължаваше компютърът. — Пробой във вътрешния корпус след двадесет секунди.
Дон раздразнено погледна към Робинсън.
— И това ли ти си го изобретил?
— Ъ-ъ… всъщност да — отвърна Робинсън.
— Не можеш ли да млъкнеш? — Дон се извърна към дразнещия го команден пулт и от челото му започнаха да се стичат ручейчета пот.
Той стрелна „Юпитер“ право през ядрения килватер на „Протей“ и усети как тръпката на възторг го разтърси като ток, когато забеляза, че паяците напускат обвивката на „Юпитер“ на гроздове. Загледа как се разлетяха на спирали назад към кораба — сонда и започнаха да полепват по нажежения кожух на двигателя. Погледна към индикаторите. Всички. Беше ги разкарал всички.
Сега те бяха точно там, където искаше да бъдат. Дон започна да подава нови команди към Централния процесор на кораба — сонда.
— Какво правиш? — попита го Робинсън, сякаш дотук беше следвал без усилие всеки негов ход, но не разбираше повече.
— Никога не оставяй базата на противника цяла — отвърна Дон. — Едно от основните бойни правила на баща ти. — Той натисна един от бутоните. На екраните, показващи операционните системи на „Протей“, нещо започна да просветва: ПРЕНАТОВАРВАНЕ НА ГОРИВНИЯ ДВИГАТЕЛ. Дори не си направи труда да обясни какво правеше.