— Знаем, че тукашната атмосфера е подходяща за човешки живот.
Морийн кимна към своите данни върху дисплеите, зачудена дали и този път късметът им се беше оказал феноменално милостив или че това просто доказваше хипотезата, че обитаемите планети са всъщност годините за обитаване явление сред галактиката, — На няколко мили от нас засякохме 500 рада радиоактивен материал.
— Това поне ще е достатъчно да задействаме отново ядрения двигател — отвърна с искрен ентусиазъм Джон. И той надникна през визьорната стена в чуждопланетната нощ. — Ще потеглим призори. Така ще е по-безопасно — добави той и беглата усмивка почти докосна устните му, когато се обърна към Уест. — Такива са заповедите ми, майоре.
Уест му върна с нахакана усмивка и каза:
— Съгласен съм с вашите препоръки, професоре.
Морийн скръсти ръце и ги изгледа с усмивка.
— Да се отпуснеш е толкова хубаво нещо — каза тя.
В медицинското отделение Джуди изследваше грижливо чуждопланетното бебе. Пени го потупа по гръбчето, за да го успокои. Пъстрата му драконска кожа сега беше топла на пипане, не груба и хладна както до скоро. Бебето изблопка доволно.
— Е, каква е диагнозата, докторе? — попита Пени, стараейки се да не издава чувствата си, сякаш не се виждаше, че става въпрос за любов от пръв поглед между двете. — С каубой или с принцеса ще ходим на Хелоуийн?
Джуди отново вдигна очи.
— Сега-засега е момиче. Но ми се струва, че това малко твое сладуранче е от самовъзпроизвеждащите се видове… нали знаеш, като някои видове гущери на Земята. В различни стадии от живота си тя или той, вероятно си сменят половете.
Веждите на Пени помръднаха почти като гримаса на Гаучо Макс.
— Представяш ли си колко може да си спестява от тоалетите, щом излиза на среща сама със себе си — възкликна момичето. Малкото извънземно запълзя по масата и започна да изследва, освободено от ръката на приятелката си. Хвана слуховия скенер и започна да си играе с него. — Сигурно е интересен вид, а, докторе?
— Удивителен — кимна Джуди. — Апертурата на ретината…
— … Мога ли да я задържа?
— … изглежда, е свързана с дигитално разклонение…
— Джуди?
— Какво? — сепна се Джуди, мъчейки се да довърши мисълта си.
— Мога ли да я задържа? — повтори Пени.
Джуди въздъхна.
— Пени, запомни, че това не ти е поредната прищявка, която можеш да вземеш и после да я изхвърлиш. — Умът на малката й сестра явно се беше отвял някъде в облаците. Ако не беше мама, Пени сигурно просто щеше да умре от глад.
— Моля те — Пени вдигна очи и Джуди долови в погледа й болката от възможната загуба. — Тя е съвсем самичка. Обещавам ти, че ще се грижа за нея. Тя има нужда от мен.
„И това беше взаимно.“ Най-сетне Джуди кимна и вдиша дълбоко.
— … В мига, в който я изоставиш — понечи тя — или забравиш да я нахраниш… — и усети проблясването на нещо вече познато, когато личицето на Пени светна. „Ставам също като майка си.“ — Не се смей, сериозно ти говоря, Пен…
— Благодаря, докторе — отвърна Пени и усмивката й цъфна от ухо до ухо. Скочи върху масата до бебето и отново започна да гали покритата му с меки люспички главица, а Джуди тръгна към вратата.
— И двете с теб сме много далече от дома, нали, мъничкото ми? — каза момиченцето тихо.
Чуждото дете я изгледа напрегнато и й отвърна с едно тъничко „блоп.“
— Точно така ще те наречем — заяви Пени с внезапно вдъхновение. — Блоп.
Блоп протегна малката си ръчица и докосна една от лентите по ръката на Пени, червената.
— Харесва ли ти? — попита я Пени. Свали лентата и я завърза на китката на Блоп. Блоп вдигна големите си очи, блеснали от радост. Пени я погали по бузката с нежните си пръсти. — Хубаво момиче — промърмори тя. — Добро момиче… хубавичко.
В отговор Блоп се протегна да докосне нежно бузата на Пени и изцвъртя кротко. Тънкото й езиче се плъзна напред, сякаш се опитваше да повтори същите звуци.
Спряла се в коридора, Джуди се усмихна, докато ги наблюдаваше двете да се милват и успокояват една друга. Усмивката й стана някак тъжна, тя сви рамене, усетила внезапно студ, и закрачи по коридора.
Смит вдигна очи, когато смръщеният Уест влезе в клетката му, понесъл хранителен пакет и постеля. Уест хвърли постелята и храната на пода и понечи да си тръгва.