— А, майоре — обади се Смит — виждам, че сте се заловил с работа, която съответства на таланта ви… Оправи ми леглото, преди да напуснеш.
Уест се спря. Едва потисна напрежението, което сякаш го задърпа назад.
— Дадох ти дума, че ще те оставя да живееш — от думите му пръскаше жлъч. — Но не съм казал колко дълго.
„Добро момче.“ Смит бегло се усмихна. „Сърдит е на мен, сърдит е на Робинсън, сърдит е май и на самия себе си?“ Ядът правеше хората глупави, а пък Уест по начало не си беше от най-умните. Само един импулсивен глупак с детски акъл можеше да изгърми така „Протей“ и да ги прикове върху този некартиран свят. „Глупаците лесно могат да се подвеждат.“
Смит си придаде израз на мрачна решителност и понечи да се приближи към Дон, крачейки пред стаята.
— Семейното време приключи, майоре — заяви той рязко. — Тук загиваме. — И той кривна глава към чуждопланетния мрак отвъд визьорната стена.
Уест го изгледа, докато приближаваше и ръката му се пресегна към пистолета.
Смит се поколеба, изразът, изписан на лицето на Уест беше достатъчно красноречив.
— Робинсън е извън отбора — продължи той, издържайки на погледа на Уест. — Виж му само очите. Кажи, не виждаш ли страха му…
Уест изсумтя презрително и се запъти към вратата. Смит скочи и прегради пътя му.
— Аз се сражавах във Войната на хилядолетието, майоре! — извика той и опря гръб във вратата. — Оцеляването е войнишка игра, и двамата го знаем. Този цивилен глупак ще ни поведе право към ада. Робинсън се нуждае от помощта ни, независимо дали иска да го признае или не! С минимално усилие можем да завземем този кораб и да осигурим продължаването на мисията, и то под твоя команда…
Уест се удари по челото, сякаш го ослепи озарение.
— Боже Господи, Смит — каза той. — Ти си прав. Как съм могъл да бъда толкова сляп? Ей сега ще изтичам да ти намеря оръжие, за да можем да пленим кораба. Навит ли си…?
— Сарказмът е оръжието на слабия — Смит се отмести от вратата и презрително сви рамене. „Е, добре, значи Уест не беше толкова глупав…“
— Сдържам болката си. Наистина — Уест излезе през вратата и я затръшна. Смит чу прищракването на ключалката.
Той изчака още един миг, както беше чакал търпеливо, откакто се върнаха от борда на „Протей“, докато не се увери, че Уест няма да се върне. После бръкна в един от джобовете на скафандъра си и извади контролния болт.
Беше успял да вземе болта от един робот в шкафовете на борда на „Протей“ в този кратък миг, в който Уест се беше разсеял от корабния дневник, когото Робинсън изкара на дисплеите. Роботът, който му беше причинил толкова нещастия, бе погълнат от онези паякообразни… „колко уместно…“, но в складовете на този кораб трябваше да има и други като него. Веднъж да успееше да настрои инструмента, щеше да разполага с непреодолимо оръжие под своя команда. И този път нямаше да има грешки.
Той се разрови сред импровизираната си квартира, вдигайки едно, издърпвайки друго; оглеждаше всеки предмет, който беше разнебитил по време на отчаяните си буйствания. Между всички тези неща имаше достатъчно здрави части, за да сглоби апаратурата, която му беше необходима, за да модифицира контролния болт.
Той наистина се беше сражавал по време на Войната на хилядолетието. И макар да служеше в отдела за разработване на нови оръжия, а не като обикновен войник, войната го беше научила на много по-ценни уроци… и много по-ужасни… от онова, което който и да е на този кораб можеше да си въобрази. Което означаваше, че никой от тях не можеше да си представи на какво всъщност бе способен той. „В края на краищата той беше избил петдесет милиона души…“
По онова време беше все още млад и изпълнен с идеализъм и самоувереност. Беше разработил една биологична отрова, толкова отвратителна в своето действие, че беше убеден от свои „приятели“, че тя ще сложи край на войната… ако бъде дадена в ръцете на всички въвлечени във войната страни. Със своята глупава наивност той бе повярвал на твърденията им, че отровата всъщност никога няма да бъде използвана, освен като аргумент при мирните преговори. Бяха му заплатили солидно; когато се опита да се откаже и да я унищожи, те го подтикнаха да я използва за изследвания в животоспасяваща дейност… Беше повярвал, че спасява човечеството от самото себе си.
Врагът беше използвал неговото оръжие… за да избие петдесет милиона души.
„Казваха, че пътят към ада е постлан с добри намерения. И бяха прави.“