— Когато отново се озовем в космоса — промърмори той — ще си прекараме наистина много време заедно. Обещавам ти.
Морийн гледаше към прозрачната стена. Не му отговори. Остави тялото му да се отпусне и остана приседнала, загледана в нощта навън, сякаш нищо не й беше казал. Той я прегърна още по-здраво, като си каза, че тя просто е твърде уморена, за да го разбере, или пък той е…
След миг тя отново го погледна и се усмихна.
— Какво? — попита я Джон смутено.
Тъжната й усмивка се разля по лицето й.
— Толкова е хубаво, че най-после семейството ни е под един покрив. Макар че трябваше да прекосим половин галактика, за да го постигнем…
Останал сам на мостика, Дон приспа кораба — затвори противоударните щитове, които заслониха всички отвори, изключи излишните системи, заповяда на командния пулт да заспи. Излезе от залата и се запъти към собствената си каюта, където отново щеше да спи сам.
Докато крачеше по сумрачния и притихнал коридор, чу как Морийн казва на Робинсън:
— Лека нощ, Джон.
А мъжът й отвърна:
— Лека нощ, Морийн.
Направи още три крачки.
— Лека нощ, Джуди — каза Уил.
— Лека нощ, Уил — обади се Пени.
— Лека нощ, Пени — отвърна Джуди.
Уест се спря и поклати глава.
— Ей! Вие май нещо се будалкате! — извика той високо. След което продължи.
— Блоп — каза Блоп.
Седемнадесета глава
Уил Робинсън седеше в креслото на баща си пред Командния пулт и триеше очи с юмруци. Беше първият събудил се и имаше чувството, че умът му беше обмислял нови идеи по проекта му с изграждането на робота дори докато спеше. Не можеше да чака да стане и да ги приложи. А и никой друг не се беше събудил, за да му каже, че не може.
Огорчителният спомен за поредната проява на пренебрежение от страна на баща му избледня, когато се залови да събужда кораба. Главният монитор съобщи, че СЛЪНЧЕВИТЕ БАТЕРИИ СА ПРЕЗАРЕДЕНИ. „Страхотно.“ Можеше да използва цялата енергия, която му беше необходима, без никой от останалите да се побърка. Натисна клавиш, за да отвори противоударните щитови, нетърпелив да види пръв новата планета на дневна светлина.
Той се надвеси напред и примигна, когато слънчевата светлина се изля през дисплеите. Когато настрои първата ясна панорама на пейзажа отвън, очите му се разшириха, невярващи. „Уа-а-а!“
— Какво хрупкаво нещо…!
Само на стотина метра пред кораба, проблясващ хипнотизиращо върху пустия, заснежен бряг, се виждаше обкръжен от пламъци портал, също като онзи, през който бяха преминали вчера, горе в космическото пространство. Но отвъд прага му се виждаше един летен ден и един свят, изпълнен със странни, ярко пастелни цветя и дървета.
Уил скочи от креслото и се затича през стаята, викайки:
— Мамо! Татко!
Определено беше време всички да се събудят.
Преди всичко неговият призив да се събудят изпълни предназначението си изненадващо бързо. Не всяка сутрин семейството ти се събужда пред един портал между измеренията, вместо пред масата с варен зърнин и плодов сок.
Всички се събраха в дневната зала, прозявайки се и пристягайки полевите си костюми, за закуска с полеви порциони, изплакнати с вода. Никой обаче не се оплака. Всички бяха приковали очи в портала на дисплеите.
Джуди седна край масата. Дон Уест се появи и седна до нея. Уил забеляза как Дон предпазливо премести водната й чаша колкото можеше по-далеко. Джуди го остави, подсмихвайки се като Котката от Чешир.
Уил се зачуди какво ли им ставаше на тия двамата.
От самите недра на земята под кораба се надигна някакво дълбоко ръмжене. Сякаш самият въздух затрептя, отвличайки го от странното поведение на сестра му. За пръв път беше усетил подобно потръпване още когато се събуди, а след това бяха последвали други. Стори му се странно, че не бяха усетили подобно нещо вчера.
— Добре — каза баща им — да успокоим малко нещата. Морийн?
Мама се изправи и вкара данните си на големия екран.
Представляваше геотермална карта на планетната повърхност, направена по нейна команда от бордовия компютър. Но никога досега не беше виждал подобно нещо: то изглеждаше толкова шантаво… като пъзел, подреден от горила.
— Това е просто невъзможно — каза мама, сочейки към екрана, изговаряйки мислите си на глас. — Но така или иначе, континенталните плочи на тази планета не си пасват.