Освен с преследване на пиратите англичаните се заеха да заловят н много свои дезертьори в тези малко известни води.
Глава II
След пристигането на остров Йен, по заповед на Бартес — шефа на дружеството на джонките, плененият полицай бе пуснат на свобода.
— Ние можехме да ви задържим като заложник — каза младият човек — и така да ви лишим от възможността да ни навредите, но подобно средство ми е противно да го приложа даже и за най-злите си врагове. И тъй, вие сте свободен. Сега решете сам как да се отнасяте към нас н дали ще ни благодарите. Ние няма да ви предложим никакви условия. Предупреждаваме ви само, че ако продължавате още да ни безпокоите отново и попаднете в ръцете ни, не разчитайте повторно да се отнесем така, както сега. Вие сами ще ни принудите да се защитаваме с всички средства.
— Не би било толкова трудно да свършите с това — забеляза Гроляр.
— Как? — понита Бартес.
— Върнете ми брилянта „Регент“ и аз ще ви гарантирам свободата, както и тази на другарите ви.
По лицето на младия човек се появи горчива усмивка.
— Учудвам ви се — каза той. — При положение че сте наш пленник и такъв можете да останете за неопределено време, вие се осмелявате да ни говорите по такъв начин. Ние не сме крадци и „Регент“ ще остане у нас. Китайците могат да виждат в отнемането на тази скъпоценност справедливо и законно отмъщение поради ограбването на Летния дворец на императора и изчезването на скиптъра на династията Цин. Но сега вие говорите със също такъв французин, какъвто сте и вие, маркиз Сен Фюрси, и този брилянт е даден на Гастон дьо ла Жонкер, син на пазителя на тази скъпоценност, която скоро ще заеме своето място в Лувъра.
— Да, но това ще стане без мен и без моето посредничество. А след такава отговорна мисия, продължила цели две години, след околосветско пътуване, през което аз разполагах със съдействието на всички дипломатически агенти на Франция и неограничен кредит, сега да се върна с празни ръце? Нали ще ме сметнат за неспособен агент, ще бъда изгонен от префектурата, в която ме чака най-бляскаво бъдеще, ако сполуча да върна брилянта.
— Но Гастон дьо ла Жонкер, на който не с възложена никаква мисия, така ще възстанови и укрепи положението на своя баща. Иначе той би загинал. А и Жонкер ще спечели репутацията на много по-ловък и умен човек в сравнение с цял куп агенти, всичките старания на които не доведоха до нищо. От моите стари другари само той не ми е изменил даже в такива минути, когато всичко в живота ми измени. А между него и пас — заклетия враг, мога ли да се поколебая дори и за миг? Мисля, че и вие не бихте допуснали топа на мое място.
— В такъв случай вие ме принуждавате да не забравям, че моята мисия имаше двойна цел.
— Именно, да върнете скъпия брилянт на предишното му място, а нас — в затвора на Нова Каледония. Нали така, Гроляр? Моят съвет е: нито дума повече за това! Ако ме чуят приятелите ми, ще ме принудят да изменя решението си към вас. И тогава ще признаете, че такава крачка би била оправдана, защото… Защо дойдохте всъщност вие тук? Не е ли за това да узнаете средствата ни за отбрана и силите, с които разполагаме? С една дума, дойдохте да ни следите и шпионирате и чрез Ли Ван, който ви е обещал да върне „Регент“, да получите най-точни сведения за нашето скривалище, та в случай на нужда да използвате тези данни. Вие искахте с един куршум да убиете три заека, Гроляр да ни вземете брилянта, да върнете в каторгата бегълците и скъпо да продадете на крупния търговски синдикат и чуждестранни земевладелци нашето Общество, големите търговски операции на което тревожи техния сън. Наистина, всичко това е добре замислено, маркизе, но за успеха му липсва едно ваше качество. Несъмнено вие имате голям полицейски талант, имате усет и умение да комбинирате, но нямате сили да изпълнявате вашите замисли.
— И така, вие ми обявявате война! Безвъзвратно ме убивате в очите на моето началство?
— А пък вие трябва да разберете, че тук аз не съм замесен в нищо. Всичките последици or вашия неуспех не зависят от мен, макар че имам всички причини да бъда ваш недоброжелател. Нещо повече — аз бих могъл да ви дам „Регент“, ако между мен и вас не стоеше другарят ми от детинство Гастон дьо ла Жонкер, за когото вашият успех би бил гибелен И не само за него лично, но и за цялото му семейство Затова аз постъпвам така, както повеляват честта и другарското чувство, но съвсем не мисля да ви обявявам война Аз не мога да причиня нещастие на приятеля си и на семейството му, за да услужа на човек, който се е нагърбил с единствената цел да ни преследва и унищожи, като ни върне в каторгата.