Освен това той се надяваше да присвои и богатствата на Куан, тия огромни капитали на Обществото, които се намираха в ръцете на Лао Цзин и чието местонахождение знаеше Лио Су.
Но Гроляр си направи сметката, без да вземе под внимание страшния ураган, който коренно измени хода на събитията и донесе на детектива цял куп страшни приключения в момент, в който той вече беше напълно уверен в успеха си.
Адмиралът се разхождаше върху капитанския мостик и за стотен път питаше стоящия до него лоцман:
— Ще успеем ли да влезем в пристанището, преди да ни застигне бурята?
— Това зависи от бързината, с която тя ще ни догонва, адмирале — отговаряше всеки път Лио Су. — Аз мога само да ви гарантирам, че ние ще влезем в пристанището на остров Йен още преди залез-слънце.
— Тогава ще бъде доста светло.
— Протоците, които водят към вътрешния рейд, са широки и безопасни. Трябва само да се доберем до тях. Макар че никой не може да предвиди каприза на времето…
— Аз не те виня за това, но много се страхувам, че няма да успеем да се скрием, преди да ни настигне бурята.
— Ако бихме могли да ускорим хода и да спечелим само един час, бих ви гарантирал за всичко!
За минута адмиралът се замисли.
Ако циклонът ги застигнеше между тези рифове, то непременно щяха да загинат всички до един. От двете ескадри нямаше да остане нищо… Ако усилеше скоростта, адмиралът можеше да се надява, че ще успее да спаси всички освен „Фрелон“, който в такава буря едва ли можеше да се движи с повече от пет-шест възела в час. Трябваше да се жертва той, за да се спасят другите. Повече колебание не е нужно!
— Този един час време, който ти смяташ необходим за нашето спасяване — каза адмиралът на лоцмана, — ще ти бъде даден!
— В такъв случай — отвърна Лио Су — двете ескадри ще бъдат защитени от скалите на острова рано преди залез-слънце.
— Гарантираш ли за това?
— Гарантирам с главата си!
— Добре! В такъв случай няма защо да се страхуваме от стихията — тя ще се развихри едва след залез-слънце.
Като се обърна към своя флагман-капитан, той добави:
— Трябва за по-малко от 12 минути да увеличим скоростта си най-малко на 12 възли… Предайте тази заповед на всички кораби от ескадрата!
— „Фрелон“ не може да следва такъв ход, адмирале — забеляза Льо Шене.
— Зная, зная… не губете време в празни разсъждения, а наредете веднага да се изпълни заповедта ми.
— Слушам, адмирале!
— Съобщете на командира на „Фрелон“, че от този момент му давам пълна свобода на действие. Той поема цялата отговорност за кораба. Лоцманът ще му посочи точното място на остров Йен и ако „Фрелон“ оцелее, нека се присъедини към нас в пристанището.
За няколко минути заповедта на адмирала бе предадена на всички кораби от ескадрата и ако се съдеше по гъстия дим, излизащ от корабните комини, можеше да се разбере, че всички командири са поискали от машините най-бързия ход, на който са способни.
Бедният „Фрелон“ започна малко по малко да изостава назад и за по-малко от четвърт час беше вече далеч зад двете ескадри. Тогава адмиралът заповяда да му дадат сигнал „последно сбогом“
— Кураж, Кербрис, и се надявайте на бога!
— Благодаря! — отвърна доблестният командир на „Фрелон“. — Аз ще изпълня своя дълг.
Скоро двете ескадри се изгубиха в гъстия полумрак на мъглата, където морето и небето се сливаха.
Ще оставим двете ескадри да си съперничат по скорост с урагана, който всяка минута се усилваше, и ще проследим изоставения „Фрелон“ — сам със себе си в такова ужасно време и при условия, които не му даваха и най-малкия шанс за спасение.
Командирът на този неголям кораб, лейтенант Кербрис, събра около себе си офицерите и всичките 30 души от редовия екипаж и с развълнуван глас произнесе следните думи:
— Господа офицери и скъпи мои другари по съдба, вие трябва да знаете, че никога още такъв малък кораб като нашия не е издържал борба с ураганите в екваториалните морета. Но това, което досега не се е случвало, ще се опитаме да направим сега. Може би с божията воля ние ще сполучим в това, което на други не се е удало! Уверен съм, че всеки от вас ще изпълни своя дълг!
Тази реч бе изпратена с гръмко „ура!“ от целия екипаж и всеки се приготви да защити себе си л другите от приближаващия страшен ураган.