— Нека бог ни помага!
— Надявай се на бога, но и на себе си! — мъдро заяви Ланжле.
В същия момент един страшен трясък разтърси целия кораб.
— Ето я божията помощ! — простена полицаят, блед като мъртвец. — Вълните заляха целия кораб!
— Тъй ли? А може би ти се иска един хубав мъничък циклон, специално пригоден за обществено развлечение, за радост на мирните семейства и за забава на децата им?
— Не разбирам как можеш да се шегуваш в такива минути, когато си с единия крак в гроба?
— Аз бих се шегувал в самите нокти на дявола, пък даже и в неговия казан! Ето защо в минути на опасност не губя кураж и съобразителност и съм готов да използвам всеки удобен случай за спасяване!
Изведнъж силният напор на вятъра разтърси до основи целия кораб и в същото време се чу страшен трясък от палубата — рухна голямата мачта.
— Началото на края! — простена Гроляр.
— Веднага отивам да видя какво се е случило — каза Ланжле, без да слуша воплите на Гроляр! Върна се навъсен и със загрижено лице.
— Загиваме, нали? — с ридание запита агентът.
— Не ние, а бедният „Фрелон“ — отвърна парижанинът. — Падна мачтата и е пробита част от обшивката на щирборда. За щастие нашият кораб все още се движи и със силния наклон на бакборда, инак съвсем бихме потънали. Командирът даде заповед да се затворят люковете. Екипажът работи на открито под силния вятър, който би откъснал и рога на вол. Трябва да се възползваме! Сложи си спасителния пояс и бъди готов!
Гроляр, с тракащи от страх зъби, все пак намери в себе си сили да изпълни дадения съвет. Той сложи спасителния пояс, напъха в джобовете си шише с вода, друго едно с ракия, няколко провизии и револвер с патрони, затворени в херметична торбичка.
И Ланжле се приготви по същия начин с единствената разлика, че неговият спасителен пояс беше много по-обемист от този на полицая и можеше да побере повече предмети. Освен това младият парижанин привърза на гърба си едно сандъче. Като се приготви с всичко, той най-сетне каза:
— Ето, и аз съм готов. Остават ни още 20 минути да се прегърнем с водата…
Шеговитият тон и хладнокръвието на младия човек внушиха на Гроляр мисълта, че може би опасността не е така близко, и зарадван за миг, той сам опита да се пошегува.
— Нима се готвиш да дадеш концерт на рибите — полита той, като имитираше тромбон — или с това мислиш да бъдем по-благосклонно приети в царството на Нептун?
— Това е моя работа — отвърна Ланжле, — може би ще съумеем да си припечелим с нашия талант още някое парче хляб.
Работата бе там, че Ланжле преди осъждането и затварянето му в Нумея бе музикант в четвърти морски пехотен полк. Преди това той беше член на Белневисаския любителски оркестър, където се проявяваше като виртуоз тромбонист и солист с голям и постоянен успех. Изпратен в Нумея да изтърпи наложеното му наказание, той бе лишен от своя верен другар — тромбона, който веднага щом беше освободен, замести с нов. И сега той не искаше да се раздели с любимия си инструмент, решен или да се спаси, или да загине заедно с него.
Глава V
От минута на минута бурята се усилваше. Вятърът духаше с такава сила, че не можеха да се чуват никакви заповеди, и капитанът най-сетне се убеди, че всякаква борба е излишна. „Фрелон“ се движеше с максималната си бързина. Решено бе да се върви докрай. Нощта беше така тъмна и непрогледна, че отпред не се виждаше нищо. Само от време на време в светлината на грамадните ослепителни мълнии се мярваха грамадни вълни с пенливи гребени, които с бясна сила тласкаха напред нещастния „Фрелон“.
Командирът заповяда всички да си сложат спасителни пояси. Офицерите стояха на бойните си места, тоест на смъртните постове. Само старият механик с двамата си помощници останаха в машинното отделение, готови да посрещнат опасността. Те не си сложиха спасителните пояси. Знаеха, че тук ги чака по-страшната смърт от пукване на парните котли, а не смърт от водата. Когато онези там горе, на палубата, все още можеха да се борят с бурните вълни, можеха, макар и за малко, да оспорват с жадната стихия своя живот, долу в машинното те бяха предварително обречени на ужасна и сигурна смърт. Нямаха надежди да излязат живя от това разнебитено място. Те знаеха, че ако за миг престанеше да работи машината, „Фрелон“ щеше да бъде веднага погълнат от морето, защото само голямата бързина, поддържана с невъзможни усилия, му позволяваше да се носи по вълните.
Огнярите първи щяха да бъдат убити и въпреки това нито един не помисли да напусне въглищната яма. Не, техният дълг им заповядваше да останат тук и да чакат ужасната смърт… Все пак може да се случи и чудо! Там горе е капитанът — той може да направи всичко, което е по силите на човека, за да ги спаси. Той се грижи за всички, които са поверили живота си в неговите ръце.