— Това би било дребнаво и недостойно! — важно забеляза Гроляр.
— Може би искаш да ти благодари за това, че си щял да го убиеш?
— Е, стига толкова! Той и без това е бил англичанин, а ти знаеш, че не мога да ги търпя.
— Ти винаги имаш сериозни доводи, за да не признаеш, че си извършил глупост. Утре ще видим как ще ни посрещнат туземците. Мога да ти кажа, че ако ни заловят и сварят в някой голям котел, като предварително напълнят коремите ни е треви и корени, ще се дължи единствено на милата тя и кротка обноска.
— Е, какъв си! Вместо да ме утешиш и успокоиш, ти нарочно ме плашиш повече!
— Никой не може да избяга от съдбата си и ако ни е съдено да бъдем изядени, то все ще е по-добре да ни изядат себеподобни, отколкото акули.
— Добре ти с да се шегуваш, а че аз няма да мигна нито минута?
— Успокой се, още не са ни изпекли, а дотогава аз ще измисля как да се отървем. Щом чужденецът живее между туземците, това показва, че те не са толкова жестоки и кръвожадни, колкото можем да очакваме.
Скоро луната изгря и заля със своите лъчи тежките вълни на океана. Тя пръскаше светлина върху назъбените планински върхове, върху долините и горите на непознатия остров, тихо заспал под воала на нощната тишина.
Глава XIV
Малко преди разсъмване Ланжле, изтощен от умора, легна на дъното на сала и веднага заета. Гроляр по неволя трябваше да продължи да пази от всякакви изненади. Към края на нощта луната премина зад високите планински хребети и всичко отново потъна в дълбок мрак. Само далеч към кръгозора неспокойните вълни продължаваха да искрят под лъчите на светлика.
През краткото дежурство Гроляр трябваше да се пребори със страшни халюцинации. Пред очите му постоянно се мяркаха странни призраци. Няколко пъти се канеше да събуди своя другар, но страхът от това, че ще го упрекнат, го възпираше. Трудно е да си представим с каква радост посрещна той зората и първите слънчеви лъчи. От морето лъхаше безмълвие и безкрайност, а от брега — спокойствие и тишина.
Когато Ланжле се събуди, слънцето бе минало зенита. Гой погледна добродушно небето и се засмя.
— Навярно ти н не помисли, че трябва да ме събудиш по-рано. Е, сега не можеш да се оплачеш, че съм те лишил от възможността да опазиш сала. Уверявам те, че от мястото, на което сме сега, всеки кораб би чул сигнала ни така, както ако го подавахме от брега.
В случая парижанинът не бе съвсем прав: истината е, че корабите винаги обръщат внимание на онези сигнали, които им се дават от малки кораби или салове, а сигналите от брега те приемат за любезни приветствия.
Неговите думи утешиха Гроляр, който мислено реши, когато слезе на брега, да постави нещо като мачта на самия край на насипа и оттам денонощно да чака преминаването на някой кораб.
— Сега нека хубаво се ободрим и подкрепим. Не можем да знаем какво ни чака на острова. Аз не мога да търпя повече тази неизвестност. Цял живот ли ще прекараме на този сал?
Полицаят последва другаря си и започна да закусва. Варен ориз с ароматни подправки имаха за около 12 души. Двамата похапнаха от вкусното ядене, пийнаха си прясна вода от буренце-то, размесена с няколко капки хубав коняк, който те носеха в спасителните пояси.
Бутилката с арак запазиха, за да предразположат евентуално туземците, ако ги посрещнат приятелски. Ланжле изкусно приготвяше ориза на малки топки, които потапяше в различните подправки по примера на китайците.
— Това ми напомня този кус-кус, който често хапвахме в Америка по време на банкета, даден от Арби.
— Отдавна ли е било, драги Гроляр? — попита Ланжле. — Защото днес може би някой от нас ще опита месото на другия, за да запази собствения си живот.
— Какво говориш?
— Да допуснем, че диваците заколят тебе, ти си по-тлъст и по-охранен, после любезно ще ми предложат късче от твоето месо, което ще изям от страх и с мене да не сторят същото.
— И ти ще можеш? — попита ужасено полицаят.
— Аз не казвам, че бих го направил с удоволствие. Съвсем не! Но разбери, че ако им откажа, аз няма да спася живота си. От друга страна, това би бил начин да запазя в себе си частица от твоето същество, което от всичко на света най-много съм обичал.
— Ти си мръсник, Ланжле!
— Не, аз съм просто логичен?
— Ти ми ставаш противен, Ланжле!
— Е, значи ти не би го направил, ако ти го предложеха?
— Още една дума, Ланжле, и аз ще престана да те уважавам!
— Безразлично ми е!
— В такъв случай…
— Само да запазиш уважението си към мен!
— Ти като че ли полудяваш!
— Не, просто искам да се посмеем, може би ще ни е за последен път. Така че искам по-вкусно и по-приятно да обядвам с тебе.