След поражението на атарите победителите тръгнаха да изтребват с огън и меч техните селища, да избиват старците, жените и децата: направиха онова, което враговете им готвеха на тях самите. А великият Ка-Ха-Туа VII обядва с превъзходно филе, приготвено от краля на врага н изпратено му специално завито с бананови листа.
От незапомнени времена кралете на двете племена воюваха дори за дреболии. Един от първа-те водачи на мокисите, след като победил атарите, заповядал на дворцовия си готвач да му при-готви филе от месото на врага. Това внушило у сина на победения мисълта да отмъсти за баща си и също да приготви филе от своя враг. Този факт сложил началото на кръвна вражда, както и на ненавист между двете племена.
След като се завърнаха от втората си експедиция, в която Ланжле и другарят му не участваха, защото не желаеха да ограбват и опожаряват неприятелските селища, мокисите узнаха, че престарелият им крал е умрял от болки в стомаха. Той не успял да смели филето от месо на последния крал на атарите и заболял. След смъртта му водачите и старейшините на племето, събрани на съвет, решиха да предложат короната на този от белите, който би се съгласил да я приеме. Когато започнаха да гласуват, те се объркаха така, че не можеха да уточнят кой от двамата харесват повече. И така, на един от нашите приятели предстоеше да стане вожд на мокисите.
Глава XVIII
Младият парижанин, готов по всяко време да вижда в нещата комичната им страна, отказа да се нарече Ка-Ха-Туа VIII, но настойчиво уговаряше приятеля си да приеме наследството на покойния монарх.
— Сега ти няма защо да се боиш за своето филе — настояваше той, — защото отсега сам ще царуваш над този остров. Освен това ти можеш да ги просветиш, а това добро дело за толкова хуманен човек като теб е най-подходящата работа. Кой знае колко време ще останеш на острова? Все пак това ще стане цел на живота ти — да превъзпиташ нравите на това племе, което в същността си не е със зла душа…
— Ами ти? — попита Гроляр.
— Аз ли? Аз ще бъда щастлив свидетел на твоите успехи и подвизи.
— Ти ще бъдеш мой пръв министър!
— Не, не искам да бъда даже и последен. А и това би било доста нетактично от твоя страна. Ти си длъжен да избереш министри от най-влиятелните фамилии на племето. За мене е достатъчно да бъде твой другар и съветник дотогава, докогато присъствието ми не те отегчи.
— Как можеш да говориш подобни неща? Нима мислиш…
— Стига, стига… човек, достигнал до такова величие, не може да не се забрави.
— Аз никога няма да забравя, че за мен ги си бил най-добрият приятел.
— Вярвам ти, но искам да знаеш, че като вожд, ако някакви политически съображения ти наложат да ме пренебрегнеш, аз няма да се обидя.
Когато мокисите разбраха за резултата от разговора между двамата и за съгласието на Гроляр да приеме короната, те огласиха въздуха с гръмки викове и се заловиха да настанят новоизбрания вожд в двореца.
Коронацията бе извършена тържествено, а Гроляр от уважение към общественото мнение трябваше да облече черна дреха, украсена с папагал-ски пера, да сложи подобието на корона с огромното перо, което преди него носеше покойният крал. Без това тълпата нямаше да го признае за истински владетел.
Отначало той отказваше този маскарад, защото осъзнаваше колко е смешен отстрани, но Ланжле с няколко думи успя да го убеди да се подчини на процедурата.
— Помисли само какво ще каже твоят народ! Нима не си длъжен отсега нататък да жертваш заради него личните си вкусове? А и облеклото всъщност не е по-смешно от облеклото на другите господари, също така натруфено със злато п дрънкулки. Не забравяй, че царският пир е готов. Печени прасета и агнета, пилета и риба, цели планини ориз и плодове чакат теб и твоите гости, твоя народ, на който трябва да раздадеш всички тези лакомства, за да ознаменуваш веселото събитие на деня. Хайде, отивай по-бързо, заемай мястото си между министрите си и царствената си съпруга.
— Какво говориш?
— Как? Нима не знаеш, че след смъртта на краля ти си наследник на всичко: на двореца с мебелите, на жена му, на всичко, което е владеел предшественикът ти.
— О, ако е така, още не е късно — мога да се откажа от цялото това наследство.
— Не, невъзможно е, ти си коронясан, сега си владетел но волята на Небето и твоя народ. Само революция или военен преврат могат да те лишат от престола.
— Колко е неприятно това.
— Наистина, неудобно е, по положението съвсем не е лошо.
— Разбери, аз имам законна жена във Франция, не мога да имам две съпруги.