— Няма друг изход. Не мислиш ли, че ще настроиш против себе си най-видните семейства на страната. Освен това можеш да бъдеш спокоен: не ти предстои венчавка, защото ставаш едновременно владетел и съпруг на кралицата. А и тази особа, по-тежка от 190 килограма, няма да ти бъде досадна, защото не може да се движи и да излиза от двореца. Затова и днешният пир е устроен в дома й, за да не се затруднява да се движи. Ти само ще се приближиш да я поздравиш и това е всичко.
На това Гроляр отвърна с многозначителна гримаса. Царският сан му се стори непосилен. Освен това не беше сигурен дали и този път приятелят му не се шегува.
Изведнъж от двореца се чу страшен вой.
— Какво е това?
— Това е гласът на твоя народ, на твоя добър народ, който не може да разбере защо неговият кумир, а днес ти си такъв, не се появява още.
Нови викове, още по-ужасни и отвратителни, огласиха въздуха.
— Ето, виждаш ли, твоят народ се сърди, по-бързай да го успокоиш! Иначе той лесно може да премине в опозиция…
— Опозиция тук, при тези диваци?
— Това те учудва? Нима не знаеш, че щом се съберат трима души, непременно ще има и опозиция; третият обикновено не е съгласен с мнението или намерението на останалите двама. Ти стана владетел благодарение на случайността, каквато рядко срещаме в историята. А бързото издигане вече ти е създало маса врагове и завистници, които няма да се успокоят и престанат да те преследват, докато народът не се разочарова от кумира си и не се поддаде на техните провокации. Тогава за теб няма да остане друго, освен да увеличиш числото на изгнаниците. Затова трябва да постъпиш като умните монарси, защото царство без пари не струва нищо. Но стига за това… Ти още не си стигнал дотам, слава богу! Властта ти още се крепи върху любовта на народа ти, а по-нататък ще видим какво ще правим… Във всеки случай не бива да предизвикваме недоволство… Окуражи се, Гроляр, въоръжи се с достойнство и се покажи пред народа, който жадува да те види.
Подтикнат от приятеля си, Гроляр се появи на дворцовия балкон. Щом като го видя, опиянената от възторг тълпа започна да танцува и да се кълчи, хората държаха с ръце носовете си, което у мокисите бе израз на ентусиазъм и радост.
Възторгът стигна своята кулминация, когато внезапно появилият се зад гърба на вожда Ланжле засвири с тромбона. Музиката предизвика такъв възторг у тълпата, че пожелаха триумфално да понесат музиканта на ръце. Недоволните пък не закъсняха да заявят, че трябвало да изберат за владетел не Гроляр, а любителя на мед, както наричаха Ланжле.
За щастие популярността на новия крал бе все още твърде силна, за да може някой да я разколебае у народа.
Новото име на бившия детектив също бе една отстъпка пред изискването на местния диалект, състоящ се предимно от едносрични думи. Гроляр дълго се колеба, преди да раздели името на баща си, но Ланжле и сега успя да стопи съмненията му. Той му припомни, че мнозина европейски господари също са променяли имената си при качване на престола. Даде му за пример херцог Мармелад, който приел името Сулук I, когато станал император на остров Хаити. Последният аргумент силно повлия върху решението на Гроляр, който подписа своя пръв декрет с името „Гро-Ляр I — император на мокисите“.
Глава XIX
Опрян на Ланжле, новият император стъпи на престола, издигнат на височина пред двореца. Тук той смяташе да даде височайшия прием на министрите, висшите военни и техните семейства, както и на всички дворцови лица. Туземецът, изпълняващ функциите на оберцеремониалмайстор, стоеше близо до него, показваше му как трябва да приеме всеки съгласно неговия чин и положение.
Етикетът при мокиския двор бе строг и сложен; той изискваше голямо внимание, за да не остане обиден някой от по-малкото или но-голямо внимание на вожда. Тежко му, ако сбъркаше и чукнеше някой три пъти по носа, когато според положението, което заема, заслужаваше само две чуквания. Тогава всички по-горни от него биха станали заклети врагове на господаря. Всичките му равни пък биха се счели за унизени, ако също не бъдат удостоени с такава чест, а по-долу стоящите биха се пръснали от завист към щастливеца. Внимание се изискваше и при ущипването на крака или почесването на стъпалото на именитите хора. Погрешно удостоеният с такава чест би попаднал в числото на именитите дворяни и би настроил знатното съсловие против себе си.
Церемонията завърши с раздаване на малки, средни и големи столове. В присъствието на императора никой нямаше право да седне, но за министрите и семействата им бе направено изключение. Тези, които получиха право да седнат в присъствието на краля, държаха под мишницата дебел кол. Когато ги поканеха, те забиваха в земята заострения край на кола на известно разстояние от особата на владетеля и сядаха на него.