Томас прекрасно усвои езика на туземците и цялото си време използва за събиране на растения и минерали. Между другото, той намери на острова богати на желязо руди: сребърни, златни, платинени. Не казваше на никой за това, а от Гроляр и Ланжле криеше образците дори когато се сближи с тях.
Два месеца след пристигането на французите Томас оздравя и започна да излиза. Гро-Ляр I вече царуваше над мокисите, а Ланжле бе близо до мечтата си да създаде надеждна и дисциплинирана армия.
Нищо не издаваше недоволството му. Напротив, той отиде в двореца, почтително помоли за аудиенция при императора, допря носа си до постлания килим, когато пристъпваше към него.
Гро-Ляр I милостиво го повдигна и каза:
— Вие отново можете да започнете дворцовата си служба, докторе, промените не ви засягат и аз се надявам, че няма да ми откажете услугите си.
Томас, който сносно говореше френски, сърдечно благодари на новия владетел за вниманието и заяви, че ще бъде щастлив, ако може да бъде полезен на императора и неговото здраве.
Скоро тези връзки прераснаха в другарство, но не с добро коварният англичанин се отплати на французите.
Като го приеха за човек, на когото могат да се доверят, те го посветиха във всичките си планове. Англичанинът одобри желанието на Гроляр да въведе у мокисите представителна управа.
Ланжле не споделяше тези възгледи.
— Всички тези придобивки ще бъдат във вреда на висшата власт и на авторитета на вожда. Когато извършим реформите си и разширим територията на владенията си, тогава това ще бъде възможно и полезно. Иначе ще се появят злобни хора, който ще се стремят към едно — да премахнат царските прерогативи в своя полза, да задоволят единствено свои лични, честолюбиви замисли и да развият у хората долни инстинкти.
— Да, но аз ще дам още в началото такава конституция, в която строго ще бъдат посочени всичките ми прерогативи.
— Тогава защо да се създава конституция, когато и без нея никой нищо не ви оспорва? Всяка конституция винаги е насочена против абсолютната власт и в нейно име се създава опозиция. Впрочем, Ваше Величество, постъпвайте както ви е угодно — отвърна Ланжле, — но в деня, в който ще откриете парламента, аз ще се върна при тромбона си.
Приятелските съвети на Ланжле взеха връх у неуверения Гроляр. Те унищожиха плановете на англичанина, който мислеше да използва променливите нрави на мокисите, да създаде опасна опозиция в парламента, за да свали от власт Гроляр и неговия приятел. Англичанинът намрази Ланжле с цялата си душа от вечерта, когато му беше нанесен жестокият удар с лопатата. Той винеше младия парижанин, смятайки, че малодушният Гроляр няма да има нито сили, нито мъжество за такъв удар.
Глава XXI
Когато Томас разбра, че проектът за парламент окончателно пропада, той насочи своето внимание на друго място. Англичанинът потърси жреца магьосник, чиято власт над народа бе абсолютна във всяко отношение. И понеже главният жрец му беше приятел, то нямаше нищо по-лесно от това: с негова подкрепа да разбунтува народа до такава степен, че французите да бъдат отстранени. Коварният англичанин добре познаваше проектираните реформи. Той реши предварително да ти разгласи, но като изопачи смисъла п значението им от гледна точка на старите традиции и предразсъдъци. Той очакваше те да бъдат посрещнати с неодобрение н недоволство.
Благодарение на подготвеното брожение замяната на потриването на носа с отдаване на чест, както бе прието в европейските страни, едва не предизвика военен бунт. Кралската стража отказа да се подчини на новата заповед и упорито продължаваше да държи за старата традиция. Заповедта за нововъведенията трябваше да се отмени.
Една сутрин Ланжле дойде в своята оръжейна работилница и завари ковачите разтревожени: те не само че отказваха да работят, но и се нахвърлила отгоре му с упреци. Жреците ги уверили, че тръбите, определени да свалят небесния гръм, са религиозна измама пред великия Теа-Туа, който, разгневен от подобна дързост, щял непременно да им отмъсти.
Дезорганизацията постепенно обхвана всички. Назад остана щастливото време, когато всяка дума на вожда и на приятеля му се смяташе за свещена и мокисите се подчиняваха безпрекословно. Ако не насилеше промяна, само след три месеца двамата французи щяха да бъдат принудени да спасяват живота си със силата на оръжието или да бягат.
Министрите, отначало предани на краля, сега упорито мълчаха и сдържано отговаряха на въпросите на властелина. Постепенно Гроляр долови ситуацията.