— А защо да пропада на вятъра такова количество превъзходно месо? — сериозно възрази Ланжле.
При този отговор всички, без да искат, се спогледаха.
— Ах, господа — извика доктор Петерсън, — на това наистина нищо не може да се възрази. Тези хора вече не убиват своите си, за да ги изядат, но постъпват така с убитите си врагове. За себе си вождът е прав и вие никога не бихте могли да го разубедите. Освен това за него има още едно оправдание: ако падне в сражение, той също ще бъде изяден от враговете си. Това е висша справедливост и нищо повече.
— И вие го оправдавате, докторе?
— Не, не го оправдавам. Само обяснявам нещата от негова гледна точка. Всъщност каква е разликата между човешкото месо и животинското? От гледище на науката разлика няма.
— Каквото и да говори, този император много ни интересува. Само да можехме да го отведем в Лондон.
Ланжле вече втори път чуваше този възглас и вътрешно се поздравяваше с успеха на комедията си. Той побърза да сподели с Гроляр:
— Ето, това е моят план: да накарам англичаните да ни вземат със себе си и през целия път да се грижат за нас като за важни и почтени господа. Разбра ли сега?
Гроляр одобрително кимна.
— Сега ми остава да кажа нещо за историята на мокисите — продължи Ланжле. — След безброй войни и богати пиршества най-сетне мокисите изяли всички съседни племена. Останало единствено племето атара, най-многочисленото и могъщото. В течение на много векове двете племена са воювали помежду си и са си оспорвали първенството, но напразно. Колкото и да се избивали, все не можели да решат спора: кой от двата народа е по-силен. Преди няколко месеца атара нападнаха мокисите. Войната беше решителна. От атарите не остана жив представител. Мъртвите бяха толкова много, че цяла седмица народът ми яде до насита прясно месо. А сега, като нямаме врагове, ние завинаги ще се простим с войната и аз ще насоча силите на хората към земеделието и търговията.
Глава XXVI
Доволен от ефекта, който наново произведе, Ланжле обхвана събралите се пред него хора с дълъг, спокоен поглед.
— Говори превъзходно! — викаше докторът, като жестикулираше силно. — Необходимо е да го представим на медицинската колегия. Никой в Лондон не е виждал подобно нещо.
На молбата да разкаже за това, как управлява, Ланжле продължи да отговаря, без да се бави:
— Министрите ми са изпълнители на моята воля и желания. Основната им задача е да ме развличат. Вождът трябва да избягва грижите и мрачното си настроение. Искам постоянно да ме развеселяват и този, който най-добре се справя с това, аз назначавам за първи министър. Хей, Гроляр — каза той на мокиски, — покажи ни твоето изкуство, но внимавай да не се превземаш, за да не провалиш всичко.
Англичаните продължаваха да приемат всичко за сериозно и с любопитство изчакваха какво ще се случи. По знак на краля слугите донесоха всичко необходимо на Гроляр, а мокисите, свикнали, с тези забави, обкръжиха площада. В това време бившият полицай смени дългата си туника с удобна за игра дреха. Той се поклони ниско пред вожда, вдигна над главата си една пръчка и започна да я върти с шеметна бързина. После слугите донесоха две кошници с лимони и с портокали. Кралят, слязъл от трона, започна да ги хвърля около себе си, а Гроляр веднага ги хващаше и връщаше обратно при краката му, подканяйки и англичаните да вземат участие в играта. Всичко това развесели така краля, че постепенно смехът му стана неудържим, докато накрая се превърна в истински припадък. Слугите започнаха да го разтриват по корема, да го потупват по гърба, да изпъват ръцете и краката му.
След забавлението Ланжле покани на масата си всички гости с желанието да ги нагости по местен обичай.
Глава XXVII
После всичко се разви така, както го очакваше Ланжле. Докторът съобщи на капитана на „Виктория“ за силното си желание да отведе бележития дивак в Англия. Той се съгласи, а после реши да изчака удобен момент, за да говори с вожда.
— Ще благоволи ли Ваше Величество да ме удостои с няколко минути време? — попита той с помощта на Гроляр.
Вождът покани Петерсън в двореца.
— Сър — започна докторът, — позволете от мое и от името на другарите си да изкажа дълбокото си уважение към вашата особа.
— Продължавайте, аз също имам една молба, но за нея после.
— Не се осмелявам да изложа пред Ваше Величество нашето желание, преди вие да направите вашето предложение.
— Не, аз ви слушам!
— Позволете ми да разбера, Ваше Величество, случвало ли ви се е да пътувате?
— Нито веднъж не съм напускал страната ся.