— Едмон Бартес знае кои са враговете му и чувството му за справедливост няма да се заличи дори под напора на ненавистта.
— Не искам да споря с вас, адмирале, но се надявам, че вие ще повлияете върху решенията на Едмон.
— Как е Сен Фюрси? — изведнъж попита Льо Хело своя гост.
— Въпреки продължителните пътувания той не можа да свикне с морето — отвърна Жонкер засмян. — Болен е и не излиза от каютата си.
— И аз така си помислих, дипломатите са винаги неустойчиви спрямо морето.
— Да се надяваме, че все пак Фюрси ще бъде ценен помощник на Бартес, защото го уважава и обича като свой син.
— Мислите ли?
— Не се съмнявам в това.
— Толкова по-добре! А моите четирима хаймани научиха ли се да наливат повече вода във виното и повече спокойствие в мозъците си?
— Те са все същите, адмирале, хора със златни сърца, честни, достойни за френската флота, на която вие сте шеф.
Адмиралът, който знаеше подвизите на Порник, Данео, Пюжал и Ланжле и който искрено обичаше моряците си въпреки буйния им нрав, не можа да не се засмее, като си спомни за тях.
— Предайте им — каза адмиралът, — че аз горещо ще се застъпя за тях и те ще бъдат помилвани.
— Те много разчитат на вас и са уверени, че никой адвокат по света не може да ги брани по-добре от вас.
— За това не по-малко ще помогне „Регент“. Нали елмазът е при вас?
— Да… и след няколко дни Париж отново ще му се любува.
— Превъзходно! Скъпоценният камък, който така трудно беше намерен, ще изиграе съществена роля в нашето дело.
— Щастлив съм, че ще мога и аз да бъда отчасти полезен.
— Успехът винаги се постига от хора със смел ум и твърда воля, оттук идва и обяснението, че не се върнахте с празни ръце.
Жонкер почтително се поклони и се приготви да си отиде, когато адмиралът го попита:
— Имате ли някакви китайци на кораба? — Да, тези, които винаги ни придружават.
— В такъв случай Бартес все още е шеф на „Поклонниците на сенките“?
— Да.
— Струваше ми се, че той искаше да се откаже от тази власт.
— Да, но само когато стане предишният Едмон Бартес.
— А ако не успее?
— Ще си остане Куан.
Като се сбогува приятелски с адмирала, Жонкер отново седна в лодката и се върна при своя „Лебед“, където подробно предаде разговора си на Едмон Бартес.
— Ще се разиграят важни събития — каза той — и аз самият трябва да ги ръководя, за да спечеля пълната си реабилитация.
„Лебед“ не бе друг, а „Йен“, но пребоядисан и с американско знаме. Но за да си обясним действията му, трябва да се върнем малко назад и да споменем за събития, наложили по-далечното му пътуване.
Глава II
Всеки може да си представи как въздейства върху Ланжле изповедта на Гроляр. Една почти невероятна изповед. Но парижанинът бе решителен.
— Сега какви са намеренията ти?
— Ще продължавам да закрилям сина си, без той да знае, до момента, когато ще бъде отново с възстановени права.
— Дотогава ние ще бъдем в числото на враговете му, защото улесняваме тези, които го преследват като див звяр.
— Не забравяй, че ако Гроляр е безвластен, то маркиз Сен Фюрси се ползва с голям авторитет и с такива права, които му позволяват в случай на нужда да дава заповеди и на командващия френската ескадра.
— Прекрасно! Не трябва да допускаме липса на лоялност към експедицията. Това може да ce стори подозрително за адмирала.
— В това е бедата… Но аз всичко ще обмисля и навярно ще намеря изход за всички ни.
— Аз ще ти помагам. Мислиш ли да възстановиш родителските си права върху Едмон Бартес?
— Когато се реших на размяната, аз доброволно се отказах от всичките си права. При това Едмон е свикнал да обича и уважава като свой баща само генерал Бартес. За него съм чужд, злодей, когото преследва; човек, когото той ненавижда и презира. Освен това Едмон няма леене-да се примири с мисълта, че е син на един полицай, когато до това време се е смятал за син на генерал.
— Да, това е вярно, но струва ми се, че от страна на Бартес е напълно естествено да обича и цени човека, който го е отгледал и възпитал и който-така се явява истинският му баща.
— Сам разбираш, че не мога да наруша мълчанието и да разкрия тайната. Последиците от такъв акт просто не биха могли да се предвидят.
— Прав си, старче — каза Ланжле, — но каквото и да стане, бъди уверен, че предаността ми към твоя син е неизменна. Винаги ще бъда с теб, във всичко ще ти помагам.
И те здраво си стиснаха ръцете. Времето на пътуването им бе превъзходно. Корабите благополучно преминаваха всички рифове, без да се случи и най-малка авария. Най-после в далечината се показа остров Йен. Адмиралът веднага даде заповед да го обградят от всички страни и ако трябва, да влязат в бой, за да унищожат пиратите, които-се укриват в страшното скривалище.