Докато разговаряха така, приятелите стигнаха до огромна пещера. Тук под сводовете й бе спуснал котва „Лебед“.
Пристигането на Ланжле колкото учуди, толкова и зарадва. При все това Едмон Бартес не показваше много оптимизма си и отказваше да разговаря с командира на френската ескадра. Жонкер, който отблизо познаваше адмирала, долови каква полза ще имат всички от срещата и се приготви да отиде с парижанина при командира на обединените ескадри.
Парник и Данео се върнаха на „Лебед“ и шумно приветстваха стария си приятел Ланжле.
— Готов съм да се басирам, че ескадрата е доведена от Фюрси, този стар негодник, който и когато опи, мисли как да ли напакости!
— Бъдете благоразумни — предупреди ги Ланжле, — не съдете за хората по външността. Вие дори не подозирате какво е направил той за вас и навярно ще прави в бъдеще.
Глава III
При появата на Жонкер учудването на адмирала бе неописуемо. Срещата им, не бе особено приятелска Неговият гост постепенно разказа цялата необикновена история на приятелите си: за възмутителната присъда над Бартес, за огромното му състояние, за титлата, Куан, за смелостта на капитан Дигби, за кражбата на „Регент“, за ролята на Лао Цзин — най-богатия банкер в Батавия, за инцидента в пещерите Мара и за престоя им на остров Йен.
Адмиралът пожела сам да се убеди в нещата от разказа и обеща, че няма да посегне на свободата им, напротив, ще им съдейства и ще я запази. След две-три пребивавания на острова симпатиите на адмирала постепенно преминаха на страната на смелите и изстрадали хора. Той пожела да посети и „Лебед“ и бе поразен от предпазните мерки, взети от китайците, живели тук, а по-късно и от капитан Дигби.
— Да, добре постъпихме, че не прибързахме — възкликна той.
Заедно с това той одобри и промяната на националността на кораба.
— Ако мислите да влезете във френско пристанище — каза той — под този флаг, никой няма да ви безпокои.
— Когато е необходимо, аз мога да бъда внимателен — засмяно отговори Дигби, — във френски води реших да вляза, след като основно проуча условията за това.
Зарадван от неочакваната среща със съотечественици в този далечен край, адмиралът поласка Порник, Данео, Пюжал и Ланжле и в душата си вече не осъждаше тяхното бягство.
— Какво бихте направили на тяхното място? — попита той Шене. — Ако питате мен, и аз бих постъпил като тях.
Към Едмон Бартес адмиралът се отнесе с най-голямо уважение. Трогнат от оказаната му чест, младият Бартес почувства, че в него се събуждат най-добри чувства, които той мислеше за отдавна притъпени заради презрението и ненавистта към хората.
— Въпреки преживените страдания, нищета, позор и унижения — каза той, като протегна ръка на адмирала — все пак не мога да забравя, че съм-французин, че във Франция е преминала младостта ми, че там повярвах в щастливото си бъдеще.
— Нима във вас не живее още надеждата? Вашата младост все пак ви обещава още хубави дни.
— За мен светлите дни ще бъдат свързани само с отмъщението!
— Разбирам вашия гняв и обида. Но ако вие не чрез закона, а по околни и опасни пътища отмъстите на враговете си, ще си останете предишният каторжник, същият опозорен човек, какъвто сте и сега. Това ли искате? Такава ли е ролята, която ще ви хареса?
— Но ако никаква друга реабилитация не е възможна за мен? Длъжен ли съм покорно да наведа глава пред опозореното си име? Кой ми гарантира, че човешкият съд няма да остане отново сляп и несправедлив?
— Аз трябва да ви помогна. Аз и други като мене, убедени в невинността ви. Ако аз гарантирам за честността ви, правя го, защото вие никога не сте бил виновен. Справедливостта ще възтържествува. Освен това зад гърба си вие имате и един Жонкер.
— Да, но и преди съдът ме осъди въпреки верните другари, които ме защитиха на подсъдимата скамейка.
— Тогава във вашето дело имаше много неясни въпроси. Аз познавам Лемер и не мога да допусна, че той съзнателно е изпратил на каторга невинен човек. Някой ви е очернил в неговите очи. Навярно истинските виновници. Най-добре елате във Франция с „Лебед“, бъдете пред всички свободен американец, който пътува за собствено удоволствие. Готов съм да ви гарантирам, че никой няма да ви обезпокои и с умело издирване ще успеем да хванем крадците.
Думите на адмирала убедиха. Бартес и той заедно с Дигби реши да следва френската ескадра до пристанището. Внезапното решение учуди Сиен, Лиу и Чан, но наследникът на дядо Фо скоро можа да го убеди, че за Куан не е достойно да търпи едно позорно обвинение, защото Кралят на смъртта е длъжен да стои с високо вдигнато чело пред лицето на „Поклонниците на сенките“.