Щастливи от обрата на нещата, Ланжле и Гроляр пожелаха да бъдат приети като пътници на „Лебед“. Ако за Ланжле всички бяха единодушни, то стария детектив не искаха да приемат в колектива си. Тогава Ланжле потърси подкрепата на Жонкер, който знаеше тайната на Едмон Бартес. Ланжле сам му я разкри.
По този повод между Гроляр и Жонкер се завърза дълъг разговор.
— Аз върнах на сина си свободата — започна Гроляр, — но и аз преживях най-големите мъки по време на процеса на Едмон. Когато го осъдиха, и то за кражба, трудно понесох всичко това. Убеден в невинността му, аз се заклех тогава да го спася от унизителното положение… Заслугите ми към парижката полиция ми създадоха репутация на ловък човек. Когато научих за кражбата на „Регент“, извършена от четирима китайци, пристигнали във Франция, веднага си помислих за ползата, която бих извлякъл от това. Успях да получа назначение за Нова Каледония в помощ на Лемер, тогава шеф на съда в Нумея. В онова състояние на духа, в каквото го заварих, не беше трудно да го убедя да позволи на пленниците да избягат. Аз подготвих бягството, но те не подозират това Освен това благодарение на мен Едмон не избяга сам, а с група предани другари. Без да знае той, аз го обградих с тези хора Вие ги познавате: Порник, Данео, Пюжал, Ланжле. Всички те напълно оправдаха доверието ми. Обаче, за да улесня целта си, аз трябваше да остана полицейски агент и безпощадно да преследвам бегълците. Имах нужда от помощ и за тази цел избрах Люпен, когото и командировах сред тези, на които помогнах да избягат.
— Люпен? Този негодяй, който демонстрира непрекъснато преданост към Едмон?
— Този човек не симулира, не, той е дълбоко привързан към сина ми. Казвам ви отново, че всяка моя стъпка бе предварително планирана. Сега елмазът е у вас — прекрасно! Останалото ще ви разкажа друг път.
— Простете, но вие споменахте, че сте правили така, че едновременно да помагате на Едмон и едновременно да проваляте враговете му. Вярно ли е това?
— Вие вероятно знаете, че банката на Прево Лемер има клонове в много градове на Далечния изток. В заем срещу коприна, чай, памук той раздава крупни суми После ги присвоява за себе си. С една дума, той и банката му спекулират. Започнах малко по малко да подбивам игрите му, а вие знаете, че и най-солидното предприятие рухва, щом се подбиват умело кредитите му.
Жонкер наблюдаваше събеседника срещу себе си, наглед твърде безобиден, човек, към когото всички се отнасяха като към отрицателна величина. Новото му отношение към Гроляр го накара да упражни цялото си влияние, за да бъде включен той в числото на пътниците в „Лебед“.
Единствено адмирал Льо Хело не можа да си обясни защо Фюрси премина от „Фердинанд“ на „Лебед“, но понеже господинът имаше пълна свобода на действията, той повече престана да се занимава с това. „Лебед“ потегли на другия ден след заминаването на ескадрата.
Глава IV
Четири дни по-късно адмиралът и Жонкер се отправиха към Париж. И двамата сияеха от радост, защото носеха със себе си „Регент“. Една прекрасна утрин и Едмон Бартес, или Уилям Брадли, както се казваше сега, получи заедно с целия екипаж разрешително за престоя на „Лебед“ във Франция.
Гроляр, внимателен във всичко, излезе първо с Ланжле, като помоли Едмон да го изчака. Той се съгласи, защото вече не хранеше предишната неприязън към детектива, особено след като парижанинът и Жонкер започнаха да се държат с него приятелски.
Веднъж Гроляр каза на Едмон:
— Ако исках, десет пъти можех да ви арестувам, но не го направих. В душата ми живее същата като у вас ненавист и желание да отмъстя на враговете ви.
— Какво ви засягат те вас? — попита Едмон.
— Имах син… наскоро след като ви осъдиха, той постъпи в проклетата банка на Лемер. Обвиниха го в кражба така, както обвиниха и вас. Аз молих Лемер да пощади детето ми, но той остана непреклонен.
— И вашият син изпита всички ужаси на несправедливостта, както ги изпитах аз?
— Не, той се самоуби.
— О, нещастен баща! Колко ли трябва да е голяма скръбта ви?
Изведнъж Едмон протегна и двете си ръце към стария Гроляр и оттогава стана по-благосклонен към него.
В Париж Гроляр го очакваше превъзходен прием. Началството му бе доволно от него и обеща да го атестира по най-достоен начин пред министъра на вътрешните работи. Благодарение на връзките си Гроляр подробно се информира за работите на фирмата „Лемер“. Той разбра както за финансовите й затруднения, така и за това, че главата на фирмата бе сериозно болен. Болестта улесняваше хаоса, настъпил в делата на банката.