Като опитен детектив обаче Гроляр схвана, че без странична помощ трудно ще проникне във всички тайни на Лемер, затова писа на Бартес бързо да дойде в Париж. На другия ден американецът Уилям Брадли се установи с лакея си Джон Лайт в парижкия грандхотел. Джон Лайт не бе друг, а Люпен. Порник и Пюжал Гроляр настани в една скромна гостилница на левия бряг на Сена.
— Е, какво ще ни заповядате? — попита Порник.
— Преди всичко да не се напивате, защото всеки момент може да ми потрябвате — каза Гроляр.
— Добре! Щом от нас се иска да бъдем готови, няма да сложим и глътка в устата си, ако ще цялата вода на Сена да се превърне във вино.
Една вечер Гроляр, Жонкер, Ланжле и Едмон Бартес се събраха в хотела на съвет. Първият от тях започна.
— Както виждате, господин Бартес, времето работи за нас. Малко търпение — и всички у Лемер ще молят за пощада!
— Не забравяйте, че и вие лично ще се борите с един от Лемер.
— С кого?
— С бившия ви началник в Нумея, сега прокурор в Париж.
— Вярно! — небрежно отговори Гроляр. — Бсички тези прокурори и съдебни заседатели не могат нищо да направят без нас. Когато трябва да се разследва някакво дело, да се проследи или разкрие престъпник — тогава редът е наш: ние узнаваме всичко и така подготвяме делото за тях. Дори съм уверен, че прокурорът ще ме повика за помощ и тогава… тогава врагът ще бъде наистина в ръцете ни.
Тези думи накараха Едмон да наруши мълчанието си, да разкаже за писмото, спомняте си за него от началото на тази история, подписано с „Бивш служител на френската държавна банка X У 3 306“.
— Ако знаех по-рано за него, щях да ви спася, непременно щях да ви спася! — извика детективът. — И вие казвате, че едно обявление в „Малък вестник“ ще ни посочи автора на писмото.
— Да, стига да е жив — каза Бартес. — В случай на смърт той предупреждава, че показанията му от четирима свидетели ще бъдат депозирани у нотариус. В показанията ще бъде посочено името на касиера на банката, който е получил от Прево Лемер банкнотите, като е записал номерата и сериите.
— Тогава да не губим време, да ковем желязото, докато е горещо.
След което те изпратиха следния текст до „Малък вестник“:
„Желае среща с X У 3 306. Уилям Брадли в грандхотел. Париж. Бързо!“
На другия ден възрастен господин се появи в грандхотела и попита за Уилям Брадли. Веднага го заведоха при него, където любезно го прие Гроляр, Дегизиран като същински американец.
— Името ви? — попита Гроляр.
— Симон Пресак, бивш служител в държавната банка.
— Аз съм Брадли от град Санем в Масачузетс.
— Вие сте ме викали, навярно от името на господин Бартес?
— Да… да. Той, моят най-близък приятел, ми поръча да защитя интересите му и преди всичко да възстановя честното му име.
— Реабилитацията непременно трябва да стане. Убеден съм, че този човек стана жертва на страшна машинация!
— За щастие няколко негови другари и аз успяхме да му помогнем да избяга от каторгата. Сега той е свободен и живее в Америка, а пък аз дойдох във Франция с искането да се ревизира този гнусен процес. Ако бъда подкрепен от порядъчен човек като вас, моята задача значително ще се улесни. Първо, разкажете ми подробно историята с чека от 500 хиляди франка, платен от Албер Прево Лемер.
— Точните ми показания, подписани от четирима свидетели, ще ви разкрият най-подробно всичко, защото те са писани по онова време, когато събитията бяха още пресни в паметта ми.
И без да се притеснява, Симон Пресак разказа за посещението на Албер Лемер в държавната, банка, за загрижения му вид, за премълчаната промяна в подписа на чека, където е прибавена думата „син“.
— В този момент какво помислихте вие? — попита Гроляр.
— Помислих, че синът е фалшифицирал подписа на баща си, за да присвои парите. Че е дошъл рано в банката, за да не се изпратят парите у дома му, както се практикуваше.
После бившият служител в банката каза, че асигнациите, с които е била изплатена сумата, би-ли от серия С 306–371 и изведнъж тези номера се намериха в онзи милион, който бе задигнат от касата на банкера Лемер. На другия ден след кражбата половината от тези пари се оказа в Албер, а другата половина се намери под паркета в стаята на Бартес Несъмнено бе, че крадецът е отклонил подозренията от себе си.
— Вие помните ли името на чиновника, на когото предадохте чековата сума? — попита Гроляр.
— Помня, да! Жан Менгар, и сега още служи в банката.
— Уверени сте, че той е записал номера и сериите на банкнотите?
— Да, господине, прекрасно го помня.
— Що за човек е този Менгар?
— Честен човек.