— Тогава защо той премълча този факт в съда? Той може да бъде обвинен сега в съучастничество.
— Навярно някои делнични грижи са попречили на Менгар да вникне по-добре в процеса на Бартес. При това за чека като че ли никъде не се споменаваше. Даже и аз случайно си спомних за този факт: отначало не му придавах значение, смятах го за домашна работа. Може би така е разсъждавал и Менгар.
— Благодаря ви за ценните сведения и мога да ви уверя, че признателността на Бартес за тях ще се изрази в доста крупна сума.
— Какво говорите! Нима с такава цел дойдох при вас? Не, аз постъпих така, защото ме измъчваше съвестта. Трябваше да сторя всичко, което зависи от мен, за да излезе истината наяве.
Гроляр, трогнат от искреността на думите му, подаде ръка.
— Разчитайте на мен! — каза Симон Пресак, поклони се и излезе.
Глава V
В Париж Гроляр се чувстваше в свои води и тук способностите му се развиваха с удивителна пълнота. Той успя да научи, че семейни раздори разяждат Прево Лемер, че Жюл Сеген и Албер Прево Лемер се мразят силно.
Откакто главата на фамилията поради болестта си не можеше да напуска стаята си, тези млади хора водеха делата на банката. Необмислените им и рисковани операции, както и безразсъдните разходи подбиха кредита на фирмата. Напразно маркиз Лара Коело искаше да се намеси — отстраниха го грубо и всичко остана като преди.
И Жюл Сеген, и Албер ненавиждаха маркиза, който в очите им олицетворяваше живия упрек. Той се измъчваше от присъдата над Бартес и през минута повтаряше, че пред нищо няма да се спре, за да бъдат заловени виновниците и предадени на правосъдието.
С помощта на Люпен, който се сближи с домашната прислуга на Лемер, Гроляр разбра, че госпожа Стефани Сеген негласно се е разделила с мъжа си и живее при родителите си — изоставена и забравена.
Когато Едмон узна за горчивата съдба на нещастната млада жена, сърцето му се сви от съжаление към нея.
— Всичко трябва да забравя, ако искам да се приготвя за мъст — каза си той.
Освен Гроляр с делото активно се захвана и адмирал Льо Хело, който, едва уредил своите работи в морското министерство, изцяло се зае с оправдаването на Бартес.
Без да съобщи за намеренията си на никой, той отиде у Прево Лемер и настойчиво поиска да го види.
Лемер бе ужасно остарял, лицето му — потънало в бръчки, само очите му бяха запазили предишния си блясък. Той седна в дълбоко кресло, заобиколен от съпругата си и дъщеря си. Адмиралът открито започна да разказва за целта на посещението си.
— Драги Лемер — каза той, — ако не ви познавах като безупречно честен човек, не бих си позволил да ви безпокоя… Но вие сам ще разберете, че вече ми е невъзможно да отлагам визитата си. Аз дойдох да ви помоля за помощ, за да се поправи една голяма несправедливост.
— Несправедливост? Не разбирам, адмирале!
— Говоря ви sa Едмон Бартес.
При това име старият банкер неволно трепна, а върху лицата на двете жени се изписа съчувствие.
— Едмон Бартес — с мъка повтори болният. — Ах, ако той беше сега при нас, всички нещастия, които ни заплашват, биха изчезнали. Но защо той измами доверието ми и се провини?…
— Провини! — остро го прекъсна адмиралът. — Не е истина! Аз съм уверен, че вие също не вярвате в неговата вина.
— Но съдът реши!
— Съдът! Нима това е първата съдебна грешка! Несправедливото му решение трябва да се ревизира и вие сте този, който честно ще заяви, че Едмон Бартес не ви е ограбил!
— Да, но сега Бартес е избягал от каторгата и никой не знае къде се намира.
— Аз зная. Когато ескадрата, която командвам, преминаваше океана, аз го срещнах на един остров. Не можех да не му повярвам. Той сега е свободен, но за човек като него какво означава свобода без честно име? Всъщност точно вас той обвинява като главен организатор на чудовищната несправедливост.
— Мене?
— Да, вас!
— Само това ми липсваше! Кажете, адмирале, способен ли съм на такава постъпка?
— Не, приятелю, и аз често го повтарях на вашия бивш касиер. В това дело има някаква мрачна тайна, която скрива истината.
— Ние всички обичахме Бартес като наш син, пък и той споделяше същите чувства. Вътрешното ми убеждение беше, че той е невинен.
— Разбирам ви, станал сте жертва на съдебните перипетии, на бездушното и безмилостно красноречие на прокурора.
— Сега, когато присъдата е произнесена, какво мога да направя?
— Надникнете в дълбините на душата си, попитайте съвестта си и ми отговорете виновен ли е Бартес или не?
— Невинен е! — каза госпожа Прево Лемер. — Невинен! Казвам го пред всички ви! — извика Стефани.
Болният закри с ръце лицето си и дълбоко въздъхна.