— Невинен… невинен е. Само ако имах и най-малкото доказателство, което да ме насочи към истинския виновник, даже и да е член на семейството, бих постъпил, както ми диктува съвестта. Дните ми са преброени и не желая да умра с такъв грях на съвестта си.
— А писмото на Бартес? Нима то не е доказателство? — забеляза Стефани.
— Уви, то бе само протестна заплаха.
— Не, не заплаха, а вик на негодувание и жажда за справедливост!
— Какво особено има в писмото? — попита адмиралът.
— Ето, четете! — каза госпожа Прево Лемер, извади отворен плик и го подаде на гостенина.
Писмото на Едмон бе написано преди изпращането му в Нова Каледония.
„Г-жа Жюл Прево Лемер, Париж.
Служих при вас 14 години с преданост и искреност, никога не съм ви лъгал. За благодарност вие ме изпращате на заточение тогава, когато съвестта ви говори, че не съм виновен. Ако някога мога, няма да ви съжаля, както вие не съжалихте баща ми. Тази вечер напускам Франция и няма да ме видите повече в пределите и.“
— Когато човек е невинно обвинен, естествено е да се озлоби… Аз познавам Бартес, той е благороден човек и когато разбере, че сте били заблудени, той всичко ще забрави и ще ви прости.
— Възможно ли е да се ревизира делото в негово отсъствие?
— Да, ако истинските крадци бъдат открити.
— Ако е така, аз ще изпълня дълга си. След няколко дни може вече да бъде късно.
Двете жени не можаха да скрият сълзите си.
— Гръм и мълния! — избърбори адмиралът, също просълзен. — Против тези хора Бартес се подготвя да насочи чудовищната си мъст. Не, няма да го допусна!
И той побърза да излезе, за да скрие вълнението си.
След него болният бе посетен от бившия председател на съда в Нумея, а сега прокурор в Париж. Той помоли да го оставят насаме с домакина.
— Кажете ми идвал ли е при вас някой във връзка с делото на бившия ви касиер Бартес?
— Да, адмирал Льо Хело току-що излезе от тук. Разговаряхме за възможността да се ревизира делото в полза на Бартес.
— И вие обещахте?
— Мога ли да не обещая?
Прокурорът с присъщото му красноречие започна да привежда едно след друго доказателства, улика след улика. Скоро болният започна да се съгласява със сродника си.
— Но каква е ролята на адмирала в делото?
— Той само е искрено убеден в невинността на Бартес — каза главният прокурор — и се застъпва за него в името на справедливостта. Вие сам знаете, че Едмон Бартес умее да омагьосва хората. Сега Бартес е във Франция, в самия Париж.
— В Париж?
— Да, преди няколко часа ме уведомиха за това и аз ще взема всички мерки, за да ви опазя от него. Той се е заклел да погуби всички, които носят името Прево Лемер.
Старият банкер благодари на племенника си, двамата си обещаха взаимна подкрепа. Разбраха се вечерта да се съберат на семеен съвет с Жюл Сеген и Албер, за да обсъдят новото положение на нещата след завръщането на Бартес.
Глава VI
И Гроляр не губеше времето си. Той можа не само да се запознае с Албер Прево Лемер, но и да спечели доверието му. Всъщност Лемер не подозираше, че зад името Трухийо се крие старият детектив Гроляр Скоро обстоятелствата се стекоха така, че ускориха хода на събитията, и тон умело ги използва.
В един прекрасен ден главният прокурор повика Гроляр в кабинета си.
— Преди време вие ми направихте големи услуги и аз реших още веднъж да се възползвам от способностите ви.
— На вашите заповеди! — отвърна Гроляр.
— Помните Едмон Бартес, бившия касиер на вуйчо ми, обвинен в кражбата на „Регент“?
— Помня го, прокуроре.
— Знаете ли, че той се е върнал във Франция с намерението да отмъсти на всички, довели до осъждането му. На това трябва да се попречи. Междувременно топ вече е спечелил доверието на много видни парижани, които сляпо вярват в невинността му. Ние трябва да разберем къде се крие, да проследим най-малките му движения. С ваша помощ се надявам да успеем.
— Ще останете доволен, ще намеря виновника и той ще получи това, което заслужава!
— Разчитам на вас, Гроляр.
Гроляр съобщи плана си на Ланжле. После Ланжле се качи във файтон и се скри, а Гроляр отиде в скромната гостилница, където бяха отседнали Порник, Данео и Пюжал.
— Дойде времето да ми помогнете — каза им той. — Ще следите един човек, който и с пръст не трябва да докосвате. Ще го пазите да не избяга.
Гроляр седна край масата и написа няколко писма, които не запечати, защото чакаше идването на Ланжле.
— Какво стана? — попита детективът.
— Намерих! — отвърна парижанинът. — С името Хосе Трухийо та ще наемеш един превъзходен павилион на авеню „Орлеан“, близо до крепостта.