— Сега напишете това, което ще ви продиктувам!
„Аз, долуподписаният Албер Прево Лемер, доброволно, без принуда, заявявам в присъствието на… че моят зет Жюл Сеген и аз заедно откраднахме един милион франка. За кражбата бе обвинен и осъден Едмон Бартес, тогавашен главен касиер в банкерската къща на Жюл Прево Лемер и С-ие.“
— Добре, това е началото на изкуплението — каза Гроляр и като се обърна към останалите, добави: — Господа, предстои ни изпълнението на още един дълг, затова бъдете любезни да ме по-следвате!
Глава VII
Времето бавно минаваше. Жюл Прево Лемер, племенникът му, главният прокурор и Жюл Сеген се бяха събрали в салона на дядото и поглеждаха часовника. От време на време госпожа Лемер поглеждаше към стаята на болния и отново като сянка се скриваше безшумно.
— Знае ли синът ми, че го чакаме? — попита болният.
— Три пъти изпратих да го викат — отговори Жюл Сеген, — но не го намериха. Всъщност понякога той се губи по цели седмици. Все пак му оставих бележка, че присъствието му е от голяма важност.
— Само да не го е сполетяла някаква неприятност — забеляза прокурорът.
— Ами — намеси се Сеген, — както винаги гуляе някъде.
В този момент в стаята влезе слуга и подаде бележка на прокурора.
— Този, който иска да ме види, дошъл ли е тук?
— С него влязоха две карети, в които седят няколко души, господарю. Понеже на двора е тъмно, не можах да ги позная.
— Това е Гроляр с агентите си — каза прокурорът, — навярно ни носи хубави вести, щом е дошъл в такова време тук Нека влезе! — обърна се той към слугата.
Наистина влезе Гроляр.
— Е, какво има? — фамилиарно се обърна към него прокурорът. — Можахте ли да изпълните искането ми?
— Прокуроре, моят труд се увенча с успех… престъпникът е в ръцете ни.
— Как го открихте?
— Той сам ще ви разкаже това. Доведохме го с нас.
— Не разбирам защо не сте отвели негодника направо в затвора?
По даден знак от Гроляр вратата се отвори и оттам се появи Албер Прево Лемер — блед, изплашен, с изкривени черти на лицето. Държаха го Порник, Данео, Пюжал и Ланжле.
— Ето крадеца! — каза Гроляр.
Присъстващите нададоха вик на смайване.
— Каква е тази недостойна комедия — гневно се намеси прокурорът, — с какво право сте си позволили да присвоите моята власт? Защо сте арестували Албер?
— Като агент на съдебната власт — скромно заяви Гроляр — аз имам право да арестувам всеки мошеник, когото успея да разкрия.
— Спрете! Вие сте обезумял!
— Предавам ви както крадеца на милиона, така и неговия съучастник — Жюл Сеген.
— Мене! — викна възмутен зетят на Албер.
В този момент незабелязано влязоха в стаята всички участници в разпита, които преди това се разигра във вилата.
— Господин прокурор — каза адмирал Льо Хело, — Едмон Бартес не е виновен за престъплението, за което беше осъден. Един от престъпниците си призна вината и даде писмени показания, подкрепени от собствения му подпис, в които посочва и своя съучастник.
— Ето показанието — каза Гроляр и извади от джоба си сгънат лист.
Главният прокурор и Жюл Сеген едновременно прочетоха документа.
— Какво значи всичко това? — надменно извика Жюл Сеген. — Кой е посмял да ме обвини в кражба?
— Вашият съучастник — отвърна Гроляр.
— Ако уловката с писменото показание е измислена от Бартес, това не прави чест на неговата изобретателност и аз го съветвам по-прецизно да се подготви за своите измами. Цял Париж прекрасно знае, че Албер е вечно пиян и не може да отговаря за постъпките си. А поради идиотската си злоба към мен той едва ли знае дори какво му е диктувано Покажете ми престъпник, който сам би подписал присъдата си!
Всичко бе казано с огромно нахалство и за миг смути и самия Гроляр. Полуизлегнал се на едно кресло, болният, жена му н дъщеря му слушаха всичко, което се говореше около тях. Изведнъж адмиралът се обърна към жените.
— Вие сами не твърдяхте ли неотдавна, че Едмон е невинен?
— Да, и това е нашето дълбоко убеждение — каза госпожа Лемер.
Настъпи тежко мълчание.
— Слушайте — каза най-после с дрезгав глас болният, като повика при себе си маркиз Лара Коело, — вие, който винаги сте били най-добрият ми приятел, кажете истината, каквато и да е тя. Готов съм да понеса всичко. Кажете ми вярвате ли в обвинението срешу Бартес?
— Не, не и не!
— В такъв случай?
— Уви, драги мой, аз никого не искам да виня, но потърсете този, който има изгода от престъплението… — и той погледна към съпруга на Стефани.