Това беше толкова галантно и на място, че дори Жюл Прево не можа да скрие възторга си:
— О, това е хубаво, много хубаво! — възкликна той, обърнат към всички около него и те се съгласиха.
— Какво стана? — попита своя съучастник Албер, когато се дръпнаха малко встрани.
— Всичко мина добре — отговори Сеген. — Иди в стаята си и ще намериш това, което очакваш, под дюшека на леглото си. Предполагам, ти е ясно, че не можех да вляза тук с такава връзка банкноти!
— Много се забави там!
— Нима може за една минута да се свърши такава работа?! Замъкът доста ми се опря и за момент бях готов да се откажа от всичко. Забелязаха ли моето отсъствие?
— Не, за щастие! Идеята ти за букетите беше страхотна!
— Да, и аз усетих, че добре се получи. Но да излезем оттук, имаме още да си говорим.
— Ами ключовете? — сети се Албер.
— Те са на мястото си, бъди спокоен!
Глава X
Сеген излъга, като каза на приятеля си, че кражбата му беше коствала много усилия. Всъщност за забавянето му имаше други причини. Като видя пачките банкноти и златото, в него се роди една пъклена идея: защо вместо половин милион, който беше нужен на Албер, да не вземе цял. Той така и направи, после взе файтон и отиде до квартирата на генерал Бартес. Промъкна се в малкия салон, водещ към жилището, повдигна една дъска от паркета и пъхна в оформилата се кухина останалите петстотин хиляди франка. Това беше най-сигурното средство да унищожи своя съперник, тъй като осъждането му ставаше неизбежно. Като свърши тази работа, Сеген купи два разкошни букета за двеста франка, за да оправдае по този начин отсъствието си от салона за танци, което беше около час, след което се върна в дома на своя шеф.
Подлецът скри това от своя съучастник, за да му каже по-късно, когато парите бъдат намерени у главния касиер: „Виждаш, че Бартес наистина краде от баща ти, следователно няма защо да се притесняваме!“
По-скоро глуповат, отколкото зъл по натура, Албер можеше да се откаже да участва при това положение, както и да откаже да съдейства за опропастяването на един човек. Затова Сеген предпочете да скрие втората част от своето нощно похождение.
На другия ден, 15 май, още в осем часа сутринта Едмон беше на работното си място. Когато отвари касата, сигурно щеше да падне, ако не беше се опрял на близкото кресло.
— Какво има? — попитаха чистачите, като го прихванаха съчувствено под мишниците.
— Кражба! — едва успя да изрече младият човек, който не искаше да вярва на очите си.
Но трябваше да повярва. Десет връзки банкноти от по сто хиляди франка, отделени още вечерта за изпращане, бяха изчезнали от касата.
Трябваше веднага да се обяви този факт.
— Повикайте веднага господин Лемер — каза Бартес на един от чистачите. — Дали не му е потрябвала лично на него тази сума, преди да дойдете вие?
Бартес още не можеше да приеме възможността за подобен случай. Банкерът Жюл Прево беше твърде взискателен и строго се придържаше към правилата и привичките, които никога и за нищо не пренебрегваше. Никога не би взел пари от касата за свои лични нужди, още повече че си имаше собствена каса, която нямаше нищо общо с главната. От нея се ползваше, когато беше необходимо, за да задоволи някои потребности на семейството си, но понякога извършваше с парите от нея дребни операции.
Щом изслуша доклада на Бартес, шефът му се засмя добродушно и каза:
— Не се тревожете, драги мой! Може би е грешка в сметките на някоя от канторите. Лесно ще я открием чрез ревизия.
Ако главният касиер чувстваше и най-малкото петно върху съвестта си, той би се възползвал от безграничното доверие, изразено в отговора на неговия шеф, и всичко можеше да мине много леко. Сватбата му беше определена за след два месеца, когато щеше да получи и уговорената зестра. От нея щеше да внесе изгубения милион, като оправдае липсата му с грешка в сметките на парижката банкова кантора. Но Бартес нямаше какво да крие, за да се задоволи с такава развръзка на този загадъчен за него случай. Затова заяви, че документите са в ред и сумата непременно е открадната. От кого, трябваше да реши следствието.
— Следствие в моята банка! — извика старият банкер при научаването на новината. — Съдебен процес, шум в пресата! По-скоро съм съгласен да изгубя този милион, отколкото да си навлека та-кова безпокойство! Успокойте се, драги Едмон, и нека оставим всичко така, както си е, още повече че аз съм сигурен в грешката със сметките, която впоследствие ще открием! Но как е било възможно да се отвори касата, когато дори аз не мога да го направя без помощта на указателя?