В хода на цялото следствие у Прево Лемер се говореше само за Едмон Бартес, когото бащата обвиняваше, а майката и дъщерята защищаваха с всичките доводи на своя ум и сърце. Албер се чувстваше много неловко и заемаше примирителна позиция, по и тя не отбелязваше никакви успехи, защото в решаващия момент той се солидаризираше с баща си. Неудобството му се усилваше и от обстоятелството, че той не разбра истината за другия половин милион, скрит в квартирата на Бартес, за който Сеген беше премълчал пред него. Макар деловодителят на баща му да се кълнеше, че това не е негово дело, Албер не му вярваше и мълчеше, сломен от своята виновност и от долното предателство на своя помощник.
Сеген получи мястото на Бартес в банката и симпатиите на стария банкер, който изтъкваше пред жена си и дъщеря си образцовата му честност и порядъчност, но те все още поддържаха неговия предшественик. От своя страна Сеген, който обядваше пет пъти седмично в дома на своя шеф, умело се преструваше, че споделя тяхното мнение за несправедливостта на нещастието, сполетяло Едмон Бартес.
— Твърде благородно е от ваша страна, че не забравяте другарите си в беда — казваше всеки път госпожа Лемер, когато почувстваше някаква благоразположение към изтънчения мошеник, който постепенно и неусетно спечели доверието на двете дами.
— Да ти кажа ли — говореше му Албер, когато оставаше насаме с него, — ти си такъв мръсник, какъвто никъде го няма!
— Ако изключим тебе — добавяше цинично Сеген.
— Не, аз не съм чак такъв хитрец! Ще ми бъде страшно неприятно да имам за зет мошеник като теб, когото винаги мога да изпратя на каторга!
— Като ме придружиш, нали!
— Е, драги, аз ограбих само баща си!
— Да, а пък аз го направих заради твоето бъдеще. Две обувки образуват един чифт!
— Когато започнем работа в банката, ще следя всичките ти машинации!
— А аз — твоите фалшиви документи!
Такива любезности си разменяха двамата съзаклятници, изпълнени с дълбоко презрение един към друг.
Само двама човека още поддържаха своето доверие в невинността та Бартес — капитан Пол Прево Лемер, големият син на стария банкер, бивш другар на Бартес в колонията и маркиз Ди Лара Коело, предишният клиент на банката.
Техните открито проявени симпатии към подсъдимия произведоха в съда дълбоко впечатление на всички и подтикнаха председателя да попита маркиза:
— Как ще съгласувате вашето мнение с очевидния факт, който му противоречи?
— Много просто, уважаеми господине — отговори старият аристократ. — Бартес е бил сгоден за дъщерята на моя приятел и би било необяснимо от негова страна да извърши такова престъпление, което би разрушило брачните му планове и бъдещото управление на банката!
— Но фактът потвърждава това. Половината от откраднатата сума е намерена у подсъдимия!
— Да, господин председател! Да допуснем, че той е ограбил касата. В такъв случай какво го е подтикнало да се откаже от съблазнителното предложение на банкера, а, напротив да рискува, като поиска разследване и обиск в дома си? И защо му е бил този милион, като само след два месеца е щял да получи не един, а няколко милиона зестра от своята годеница?
Председателят не намери с какво да възрази на тези аргументи и за да замаскира своето безсилие, заяви:
— Всичко това е предмет на бъдещи обсъждания. По вие не ми отговорихте на въпроса!
— Аз ще ви отговоря съвсем лаконично. Бартес поради очертаващото му се завидно положение вероятно с предизвикал завистта и злобата у някои свои колеги и срещу него е бил организиран заговор, който е бил умело изпълнен!
— Господине, съзнавате ли цялата сериозност на това обвинение, което току-що изрекохте? — запита строго председателят.
— Съзнавам я и съм готов да добавя още не що. Потърсете тези, които са имали интерес да погубят Бартес. Така ще откриете истинските виновници.
Възбудата стана всеобща и пълна, когато към думите на маркиза се присъедини и големият син на Жюл Лемер Оправдаването на подсъдимия блесна за момент в залата, по ефектът от намерените, в жилището му петстотин хиляди франка надделя в резултат на обвинителната реч, произнесена от прокурора.
Един от верните приятели на Едмон — Гастон дьо ла Жонкер, извика:
— Бъди спокоен, Бартес, остава ти уважението и предаността на твоите приятели!
Глава XI
Мъжественият приятел на Едмон Бартес, кой го публично порица присъдата, рискуваше да бъде наказан за своята смелост, но високото обществено положение на баща му го запази от по-сериозни последствия. Задоволиха се само да го изведат от залата.