— Желанието ви ще бъде изпълнено — съглася се докторът. — Ще се помъча да бъда точен.
Старият китаец говореше спокойно и твърдо, както през добрите години на своя живот. Привикнал подобно на всички свои съотечественици да презира смъртта, той беше убеден, че това, което трябва да се случи, ще се случи и че животът на всеки човек още от рождението му е записан в Книгата на съдбата.
Щом докторът излезе, Куан заповяда да му донесат сандъка от слонова кост със златна брава, оставен на съхранение на Ли Юн преди отиването му във Франция. Когато го донесоха, старецът заповяда да бъдат оставени насаме със сина си.
Двамата прекараха заедно няколко часа, но какво правеха, остана неизвестно. Несъмнено старецът даваше на своя наследник последни наставления, без които той не би могъл да изпълнява своите нови задължения.
Когато съвещанието свърши, Фо помоли своя наследник да отвори вратата и да пусне всички, които чакат неговите последни думи, а самият той затвори тайнствения сандък и като подаде ключа на Бартес, каза:
— Всичко, което се съдържа в този сандък, ще бъде твое Там е и моето завещание, в което никого не съм забравил. Но пакета, който ще намериш на дъното на сандъка, ще отвориш на остров Йен, когато стъпиш в двореца на Куан. Сега прощавай, сине мой, и ме прегърни за последен път.
Бартес изпълни волята на своя приятел и баща, като сдържаше с мъка сълзите си. След малко в стаята на умиращия влязоха всички пасажери на „Йен“, предшествани от току-що появилия се доктор.
Куан извади известния си пръстен и като го сложи на ръката на Едмон, каза на Ли Юн и Ли Ван:
— Закълнете се, че ще се подчинявате на този млад човек, мой син и наследник, защото сега той е Куан!
— Заклеваме се! — отговориха двамата китайци, като коленичиха.
— Закълнете се, че в неговата ръка ще бъдете камшик, който бие, и меч, който поразява непокорните!
— Заклеваме се!
— Закълнете се, че всички наши братя ще се покоряват на моя единствен син и наследник!
— Заклеваме се!
— Закълнете се, че ще посочите мястото, където се пазят съкровищата на Куан!
— Заклеваме се!
— В тази минута вашите клетви са записани в Книгата на съдбата!
После, като събра сетните си сили, Фо тържествено произнесе:
— Привет на Куан, скрит в жилището на вечността! Привет на Краля на смъртта!
Всички присъстващи дружно отговориха:
— Приветстваме новия Куан в неговото ново могъщество и величие. Да живее Властелина на живота!
Още не бяха заглъхнали гласовете, и старият Куан издъхна.
Глава XX
Тялото на починалия беше балсамирано под наблюдението на доктора и положено на парадна катафалка върху средния мост на кораба. Тук престоя две денонощия, а около него се трупаха посетители от различни националности, като преобладаваха китайци. Тези хора, презирани и унижавани в Америка, макар само в Сан Франциско да бяха около осемдесет хиляди, бързаха да отдадат чест на своя съотечественик, без да се досещат кой е той. В същото време се радваха на великолепния кораб, принадлежащ на тяхната нация, с което много се гордееха. Те носеха големи венци от рози, имортели и портокалови цветове, с които украсиха тялото на покойника.
Цяла делегация китайци от предградията дойде да изкаже съболезнования на офицерите от „Йен“ за смъртта на техния господар. Порник, като пръв лейтенант на кораба, ги заведе при Бартес, където бяха и Ли Юн и Ли Ван. Китай-ските представители подобно на американците не можаха, да забележат, че в екипажа на кораба има европейци, и това показваше колко ефикасен беше способът за преобразяване на нашите герои. Те бяха удължили с лаписна креда очите си. Този характерен белег на китайската националност беше достатъчен, за да не се обръща внимание на второстепенните признаци. Бартес, който имаше най-голям интерес да прилича на китаец, беше подстригал и мустаците си по особен начин.
Но не само китайци дойдоха на „Йен“. Много американци, водени от любопитство, се качиха на борда на кораба, за да го разгледат. Те се предвождаха от губернатора на щата, който искаше да върне визитата на Бартес. Едмон не можеше да го приеме поради траура и представителят на американската администрация трябваше да се задоволи с предаването на визитната си картичка. Въобще пристигането на „Йен“ в столицата на Калифорния бе истинско събитие за целия град. Още много обстоятелства възбуждаха общия интерес: тайнствената поява на кораба, влизането му в пристанището без лоцман, великолепната му изработка и солидно въоръжение, изящните маниери на китайския адмирал — принц Йен, и смъртта на неговия баща, настъпила в деня на акостирането на кораба.